Ей! Какво бе хванал в мрежите си? Самата златна рибка! Какъв късмет! Сега щеше да му изпълнява желанията! Само три. Аха! И повече! Сега са други времена. Поиска си целия свят!...
        Бедната рибка се задави. От почуда. И от водата в хрилете си. Тя знаеше, че светът е на всички. Може ли да е толкова алчно това човешко същество! А съществото искаше всичко. Всичко да има. Всичко да опита. Не му стигаше малко. Искаше много. Искаше още. И още...
         Да похапне трюфели. И шарен хайвер. И мухлясало сиренце... Бе ненаситно. Живееше му се. Искаше да има жени. Цял харем. Да му веят с ветрило. Да се разхождат около него. Радост за очите и за тялото. Беше самолюбиво. Самовлюбено...
    Искаше да владее положението. Беше добър пълководец. Досега. Ръководеше войни. И побеждаваше. Но понякога губеше. Не искаше да губи. Затова му трябваше златна рибка. Трябваше всички да са в краката му. Такова разбиране имаше за живота...
          Рибката се уплаши. Скочи от ръцете му. Падна във водата и заплува към своите златни посестрими. Побърза да ги предупреди. Да се скрият на морското дъно, за да не ги открие никога този лакомник, който искаше да погълне целия свят. Този ненаситен представител на фауната. Хомо сапиенс...
       
          
         injir
        05.11.13 

                 

Този лакомник най- ми прилича на български депутат!

човешко око, ненаситно!...
Поздрав!...

Поздравления за чудесния пост /приказка/. Не знам дали само на мен, но нещо много познато ми напомня от нашите делници този сапиенс. То вече от такива "професионали" не остана място на тази планета за по-обикновените като нас люде. То и за това нашият народ си има мъдрост : - "Лакомо дупе ....." Който не знае как завършва да попита.

Някои индивиди са готови на всичко. И това е от както свят светува. Д-р Фауст не е само литературен герой. Вече половината свят е готов да продаде душата си за съмнителните ценности на дявола...

Готов да продаде?... По-скоро вече е продал душата си...