Постинг
02.12.2013 22:20 -
Главоблъсканица
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1932 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 02.12.2013 23:07
Прочетен: 1932 Коментари: 7 Гласове:
27
Последна промяна: 02.12.2013 23:07
Хората си блъскаха непрекъснато главите и се чудеха какво нещо беше Животът. Те искаха да проумеят каква е неговата същност и за това прибягваха към всякакви методи на изучаване.
Особено много искаха да го създават. Затова бяха измислили всякакви начини като песни, дитирамби и оди за възхвала на любовта. Заглавичкваха Амур и той, щастлив, че е търсен така често от тях, пращаше наляво и надясно стрели и се пъчеше от гордост, тъй като си мислеше, че неговата дейност никак не е маловажна. Ама хората правеха това от снобизъм. Мислеха, че като спазват традицията и покажат, че уважават боговете, любовта все ще си стои при тях. Така добре се самозалъгваха, че създаването на живот ставаше приоритет и потомството се завъждаше, дори и Амур да бе позаспал. От време на време го сръчкваха, че за пред другите трябваше да помаха с крилца и да покаже, че все още е тук и имат нужда от него...
А то, потомството, се появяваше и започваше да изпълва света на възрастните. Те така се привързваха към тези малки същества, че даваха мило и драго за тяхното изхранване, израстване, обучение и възпитание. Покрай всички тези изисквания, чрез което обществото съществуваше, хората разбираха по някое време, че животът им се изплъзва покрай работа, семейство, деца. Затова все по-често пак започваха да търсят смисъла му. Доброто ястие, което запълваше стомаха, и изпълваше с успокоение човешкото тяло или прекрасното късче от природата даваше по-истинска храна за душата?...
Други се заравяха в думите и намираха смисъл на дните си във възможността да учат останалите на това, което бяха прочели, научили или сами измислили. И се получаваше една такава говорилня, едно такова вавилонско стълпотворение, че никой никого не искаше да слуша и всеки си мислеше, че е прав, за това, което казва. И като всеки си мислеше, че е на прав път, и е все по-близо до разковничето, което даваше отговор на въпроса ,,Що е това живот?,, , съвсем се объркваше и оплиташе в своите разсъждения. И докато така си блъскаше главата, търсейки вероятното прозрение, идваше краят. Неочаквано. Случайно. Непредвидено. Винаги беше непредвидено...
И чак тогава душата, освободена от тежестта на тялото и на вечния въпрос, литваше в небесата и се чувстваше щастлива. Най-сетне. Защото знаеше отговора. И като се присмиваше на останалите живи, можеше вече да се успокои и да каже, че се е спасила. От тази вечна главоблъсканица... Наречена ,,Живот,,...
02.12.13
injir
Особено много искаха да го създават. Затова бяха измислили всякакви начини като песни, дитирамби и оди за възхвала на любовта. Заглавичкваха Амур и той, щастлив, че е търсен така често от тях, пращаше наляво и надясно стрели и се пъчеше от гордост, тъй като си мислеше, че неговата дейност никак не е маловажна. Ама хората правеха това от снобизъм. Мислеха, че като спазват традицията и покажат, че уважават боговете, любовта все ще си стои при тях. Така добре се самозалъгваха, че създаването на живот ставаше приоритет и потомството се завъждаше, дори и Амур да бе позаспал. От време на време го сръчкваха, че за пред другите трябваше да помаха с крилца и да покаже, че все още е тук и имат нужда от него...
А то, потомството, се появяваше и започваше да изпълва света на възрастните. Те така се привързваха към тези малки същества, че даваха мило и драго за тяхното изхранване, израстване, обучение и възпитание. Покрай всички тези изисквания, чрез което обществото съществуваше, хората разбираха по някое време, че животът им се изплъзва покрай работа, семейство, деца. Затова все по-често пак започваха да търсят смисъла му. Доброто ястие, което запълваше стомаха, и изпълваше с успокоение човешкото тяло или прекрасното късче от природата даваше по-истинска храна за душата?...
Други се заравяха в думите и намираха смисъл на дните си във възможността да учат останалите на това, което бяха прочели, научили или сами измислили. И се получаваше една такава говорилня, едно такова вавилонско стълпотворение, че никой никого не искаше да слуша и всеки си мислеше, че е прав, за това, което казва. И като всеки си мислеше, че е на прав път, и е все по-близо до разковничето, което даваше отговор на въпроса ,,Що е това живот?,, , съвсем се объркваше и оплиташе в своите разсъждения. И докато така си блъскаше главата, търсейки вероятното прозрение, идваше краят. Неочаквано. Случайно. Непредвидено. Винаги беше непредвидено...
И чак тогава душата, освободена от тежестта на тялото и на вечния въпрос, литваше в небесата и се чувстваше щастлива. Най-сетне. Защото знаеше отговора. И като се присмиваше на останалите живи, можеше вече да се успокои и да каже, че се е спасила. От тази вечна главоблъсканица... Наречена ,,Живот,,...
02.12.13
injir
Да, животът стана по-голяма главоблъсканица... Не знам дали и доколко душата се спасява и се чувства щастлива, напускайки тялото...
цитирайАми никоя душа не се е върнала да разкаже... Сигурно защото ,,там,, й харесва....
цитирайНо има и друга вероятност - просто не може да се върне...
цитирайНезависимо от предизвестения ни край, всички ние трябва да преминем през приключението Живот. И накрая, уморени, да се спасим от него чрез смъртта, с надеждата, че отново ще се превъплътим за следващи животи и приключения...
цитирайНека Новата година ти донесе всичко,
което не се купува с пари -
любов, мъдрост, истина
и пари за всичко останало!
Нека за теб е една много успешна и щастлива година!
цитирайкоето не се купува с пари -
любов, мъдрост, истина
и пари за всичко останало!
Нека за теб е една много успешна и щастлива година!
Благодаря , Илиада! Нека да е така!
цитирайНека през новата година
здравето да ти е пръв другар
и на късмета да си цар!
Много радост във сърцата
и спокойствие в душата!
цитирайздравето да ти е пръв другар
и на късмета да си цар!
Много радост във сърцата
и спокойствие в душата!
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол
