Те бяха от различни планети. Деляха ги светлинни години разстояние. Излъчваните образи идваха след дълго очакване. Но идваха. И той вперваше жаден поглед в монитора, откъдето му се усмихваше кротко лицето на младо момиче. То го поглеждаше, нещо шептеше, а после запяваше. Пееше странна песен на странен език. Мелодията го обгръщаше и сякаш усещаше как се понася сред черното космическо пространство. Натам. Където беше нейната планета. В мислите му навлизаха нейните мисли. Тя пееше за синия океан. За морски вълни. За бели чайки. За житни полета. За високи планини. Със снежни върхове... Картината на другия свят се трансформираше и оживяваше. Като холограма пред него. Можеше да усети тихия вятър, да чуе плискащата се вода, да погали птиците. Но ръцете му потъваха в пространството. Все пак това бе виртуална измама. Виртуална игра. Всъщност нищо не докосваше. Всичко бе в главата му. Като в хубав сън. Но сънят продължаваше...
  Този път видя странни летящи обекти . Те пикираха над планетата, а по нея поникваха красиви цветя . Разтърка очи. Не. Това не са цветя, а пожари. Те избухваха и оцветяваха повърхността с мораво алено, а после всичко се покриваше със сиво. Дим... Отвисоко изглеждаше безобидно, даже красиво. Но после видя окървавени тeла. На избити планетяни. На мъже. Жени. Старци. Деца... А после съзря лицето. На онази пееща девойка. Този път тя не  шептеше. Не пееше. Само от очите й се стичаха сълзи. Мълчанието й говореше. То крещеше. То страдаше. За бистрите извори. Изпарили се след атомния гръм. За птиците. С изгорели криле. За нивите, които се превръщаха в пустини.   Този плач бе молба, искане, зов. За помощ...
  Той разбра. Тя имаше нужда от неговата мисъл. Пространството се стесняваше и приемаше импулсите, пратени с любов. Сега вече не бе сама. Почувства подадената ръка. Усети силното мъжко рамо до себе си. И чу топлия глас. На ангел. Който я приюти. Който я погали. Който я залюля в прегръдката си. И потъна в чуден сън. Във вечен сън...



       injir
      12.09.14

много безнадеждно, Инджи!:(

А може и да не бъде така, нали?! Иска се просто по-дълбока мисъл и повече любов у повече хора...

ХУбаво на БЛог Хоризонта ;)))
мерси ,мила . ...
мога ли, да те поздравя ....

http://youtu.be/T3X-UyhUfrY

Tit - натам са тръгнали нещата...
Batogo - още има някаква надежда...
Normalna - e , все още има и нормални в блога... :)