...Тук имало преобърнати ценности. Тук всичко се продавало и купувало. Предмети  и хора. Говорело се за някой си Исус, който преди хиляди години изгонил търговците от храма. Но те били толкова нахални, че обсадили всеки храм и превърнали цялата територия около тях в тържище. Трупали несметни богатства и нищо не можело да ги спре...
          Да-а-а... Трупата артисти, която винаги имала в края на пазара своя шатра, привиквала пазаруващите да ги посетят. Уморени от шопинга, хората влизали при тях и изведнъж се озовавали в свят на приказки. Харесвало им, че тези странни люде умеели да изиграят и царя, и просяка. Да им разкажат някоя интересна история и да ги откъснат от умората на деня. А после и артисти, и зрители успокоявали душите си с чаша уиски с лед или без лед. И за малко били щастливи. Докато следващият ден отново ги разпъвал на кръст. Всички отново влизали в машината за пари и самите те се превръщали в цветни хартийки...
        Машината за пари се нуждаела от реклама. Тя щедро дарявала своите глашатаи, които, привлечени от златни дрънкулки, говорели каквото им кажат. Собствено мнение нямали, а ако някой решавал да въздаде глас, го осмивали, подигравали му се, докато всички започвали да мислят еднакво. И нямало различни...
        ...Ау! Каква тъжна история бе прочела... Това щеше да бъде съдбата на тази планета. Време беше да се види с един важен човек. Иначе почти незабележим за останалите, той  бе направил невъзможното. Затова тя го издири и си спретна среща с него...
           Професорът, дребничък, сухичък, потриваше ръчички и бе видимо доволен от себе си. Заобяснява как може да промени пространствените линии и да прехвърли измеренията в нов времеви континиум. Бързо начерта схемата и запълни белия екран с формули и цифри. Време бе да се действа. Неговата машина вече боботеше и от нея хвърчаха искри. Усетиха силен тласък и двамата отхвърчаха към стената. За няколко минути повисяха във въздуха в безтегловност. После тупнаха на пода, а после, като поохкваха и потриваха ударените места по телата си, се  изправиха малко зашеметени. Експериментът май бе успешен. Навън се развиделяваше. Тъмнината заотстъпва пред светлината. С нея си отиваше  нощта. И  идеше ред на Дългия галактически ден...
           Сега злите сили вече щяха да отсъпват пред Доброто. То смело настъпваше напред. Космически сили идеха след него и щяха да  му помагат. Тъй като галактиката се движеше по спирала и времената се меняха. Вселенският разум  вече ръководеше света...  
            ...Трябваше да се сбогува. Стана й малко тъжно. Така бе свикнала с тези мили съседи. И със своя приятел... Как да му каже , че заминава завинаги. Там, надалеч, където бе  планетата й... Измисли някакво оправдание. Усети, че има сълзи в очите. Неочаквано и за нея самата, двамата сляха устни в целувка. Ау! Значи ето затова хората се влюбваха! И ходят замаяни, загубени и сякаш не на себе си... Сякаш им бяха прегорели някои кабелчета...  И тя усети, че той много ще й липсва. Ами тогава трябваше бързо да мисли. Да решава. Да действа... Поднесе му невинно кърпичката си. Напоена с хлороформ. Упои го и го довлече в каютата на звездолета. Е, после щеше да пише обяснения до Великия технолог, но някак си ще се измъкне с хитрост. Сега бе доволна, че щеше да има истински мъж до себе си. Който можеше да разтопи жичките й!... Рискът си заслужаваше... 
            Звездолетът тихо зашумя. Издигна се нагоре и за миг изчезна в синевата. Остана само едно бяло облаче...
            

             injir
           01.15

:)))!!!