Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2015 00:55 - Роман - 5
Автор: injir Категория: Лични дневници   
Прочетен: 973 Коментари: 0 Гласове:
6



          Сега трябваше да поеме по трансвремевата магистрала. Циферблатът отчиташе времето. Три, две, едно... Машината премина плавно в новото поле. Оттук беше близо. До родния дом... Там не я очакваха. Всеки кораб кацаше на своето определено място и пилотите тръгваха да довършат задачите си. Да отметнат идването си в бордовия дневник. Да опишат какво са открили. Да разкажат за това, което бяха донесли. После папката с новите описания изпращаха до администрацията, която грижливо записваше информацията в Голямата библиотека. След това всеки любопитен можеше да провери какви светове имаше още около неговата млада планета...
          Млада, защото я бе открил преди време Великият технолог. Така ласкаво го наричаха, защото той бе първият заселник. Бе останал тук заради някакво свое преживяване и не искаше да отпътува. После конструира машината за клонинги. По образование биоинженер, отдавна се вълнуваше от възможностите на биотехнологиите. Тогава се почувства свободен да експериментира. Щастлив бе , че опитите му бяха удачни. Даде на мъртвите тела на екипажа нов живот... А после всичко ставаше като забавление. Издирваше отиващи си от този свят хора. Вземаше ДНК материал от тях и ги пресъздаваше. Така спаси много човешки души. И нея - също... Понякога си мислеше, че не е прав да се меси в на Господа работите. Че сторва грях и сигурно щеше да бъде наказан за това. Но как можеше да остави тези прелестни създания без втори живот?... Ето, така насели странната планета. С нова фауна...
         Тя побърза. Трябваше да избегне въпросите на приятелите си. Те бяха искрено учудени от човешкото същество, което  водеше за ръка. Беше му скръцнала със зъби, че трябва да си мълчи. Поне засега. Защото не искаше клюкарките да научат. Поне не веднага. Иначе знаеше, че първи ще се вястнат при технолога и ще му издрънкат всичко. Ей! Не можеха да пазят тайна и пет минути... Сякаш ги сърбяха езиците и изпитваха неистово удоволствие да избъбрят всяка новост. Украсена от допълнителни измислици, която всяка бе притурила към първоначалната версия, истината не бе вече истина и се превръщаше в голяма опашата лъжа. Затова тя им се развика да не й пречат и да й дадат път, и им обеща , че после всичко ще им разкаже сама. Врявата обаче се увеличаваше и тя трябваше да форсира мобилното устройство, което послушно понесе нея и човека към дома й...
         Каза му да се настанява и да се чувства като у дома си. Той разглеждаше всичко около себе си. Наистина приличаше на познатата земя. Само гората бе червена, от червените хромопласти на листата. Езерото обаче бе синьо и водата плисукаше по всички известни му физични закони. Пръстта бе тъмна, а цветята бяха избуяли и преливаха във всички нюанси на дъгата. Да-а... Какво чудо се бе случило с него? И как така попадна в тоя чуден свят... Свикваше с мисълта, че стават понякога невероятни неща. С хората... Погледна своята позната, която забъркваше вече някакъв обяд. Започна да му харесва. Та на кого ли няма да му хареса да бъде в компанията на това създание. Е, да, проявяваше понякога особен характер, но така или иначе сега трябваше да се надява на нея и да я слуша. Защото просто нямаше избор. Тя беше единствена. Сред многото. На която можеше да разчита. Тук...
         А на нея й мина през ум, че добре бе направила, че го бе взела със себе си. Какво ли вече готвеше Земята за такива като него? Сигурно вече ги привикваше под бойни знамена и ги пращаше на сигурна смърт. Бе дошло време, когато човешкият живот не бе безценен. И всички приказки за това, че човекът уж бил най-висшето творение на природата, се превръщаха в безсмислица. Болни умове пращаха човешките създания  в някаква безумна месомелачка. И нямаше песни за любов. А имаше бойни маршове, в които се чуваше тропотът на войнишки ботуши и  взривени снаряди...


                     01.15
                     injir






Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 998481
Постинги: 323
Коментари: 2080
Гласове: 18500
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031