Ах! Я го вижте. Я го вижте! Бе го оставила на дружките си. Те го бяха наобиколили и го зяпаха в захлас. Той им рецитираше стихове и неочаквано за всички се превръщаше и за тях в любимец. Бе попаднал в центъра на вниманието и затова човекът се чувстваше като риба в свои води. Разказваше някаква тъжна история за двама влюбени, които само смъртта можела да раздели. Ах! Този Шекспир! Бе намислил някога да напише следващата си комедия. Нещо като ,, Укротяване на опърничавата,, само че в друг вариант. Нали бил шегобиец и постоянно си правил гаргара с хората и с техните чувства. Понякога  любовта му се струвала смешна, защото променяла човеците , та те ходели като сомнамбули, измъчвани от уж горещи усещания. Та затуй искал още малко да се позабавлява и измислил уж комедиен сюжет. Надявал се да развесели публиката, когато Ромео подскача отдолу под балкона и се втелява по гласа на Жулиета.  Надявал се хич да не повярват на Жулиета, която примирала да види онзи с маската, с когото танцувала на бала. Но колко бил удивен, когато хората  се зарадвали истински на срещата им и с умиление после повтаряли всяка тяхна дума! Затова поетът оставил така естествено да се движи сюжетът. И в края , когато двамата влюбени загивали, а публиката плачела с истински сълзи, разбрал, че е написал най-великата си пиеса. За любовта. Онази, вечната, дето е до края на живота ти...
               Та сега и нейният любимец привличал вниманието и вече имал толкова много фенки около себе си. Изобщо силният пол винаги искал да прави впечатление. С нещо си. С мускули. С бицепси. С интересен виц. С умението да завладява сърцата на дамите със сладки приказки. Какъв артист ! А нали преди време й казваше , че тя му била единствената  мечта. А иди после вярвай на мъже. Въобще, те искали да си имат цял двор с представителки на женския пол, а последните да ахкат и да охкат и да им правят комплименти. Въобще имали нужда от цял двор с кокошки, които да кудкудякат и да ги славят... О-о! Предпочиташе да седне на чашка кафе, а можеше и на чашка с нещо по-силно, и да си поговорят ,,право, куме, та в очи,,. Да каже той какво иска и да не я залъгва с лъжовни приказки. Защото малко  вярваше. Та къде ли можеше наистина да намери тази прословута истинска любов? Къде ли се мотаеше тя? Изгубена заедно с Ромео и Жулиета, които си бяха отишли от света толкова отдавна...
               А и целият човешки род сякаш бил объркан, защото му предстояло ново изпитание. И в Светата книга пишело, че ще бъде апокалипсис. Ще бъде второ пришествие и мъртвите ще възкръснат. И ще бъде огън и жупел!.. Стряскайки се от тази страшна картина, която вещаела мъчителен край, хората все пак се надявали на онази велика обич, която можела да събуди и мъртвите влюбени, и да им даде нов шанс. За живот. А когато любовта се възраждала, то тя възвръщала човещината у човеците. И те спирали да се подиграват на сакатия. Давали хляб на бедния. Успокоявали  обезнадеждения. Не убивали своя брат. Не обезчестявали своята сестра. Не ругаели своите майки. Сърцата се изпълвали с благост. И сякаш ангели запявали в храмовете. А всички имали вече душа да ги чуят. А най-вече - да ги разберат. Защото думите идвали от небесата като пратеници на Бога... 
             О!  Разбира се! Какви прекрасни стихове знаеше нейният домашен любимец... Нещо я жегна! Я, стига! Партито свърши-и-и! Изръкопляска тя с ръце и побърза да изпрати гостите си. Почти вежливо. Искаше й се да поостане със своя човек. Насаме... 

              01.15
               injir

В рекламния бок на БНТ има реклама провеждане на конкурс за неиздадени романи. Доколко вашата творба отговаря на тези критерии, отговор не мога да дам, тъй като за мен написаното в моя блог е само хоби. Все пак опитайте...
Поздрав и хубава седмица пожелавам.

Харесва ли Ви?... Въздейства ли Ви?...

Разбира се! Само че моя милост не е важна...

ти МожЕш!:)