...Беше изморена. Но щом допря пръсти до клавишите, те сами написаха...
            ...Наблюдавали ли сте жена, която се чувства обичана? Лицето й грее. Погледът е светъл. Усмихва се загадъчно. Уж е по-съсредоточена в ежедневните си задължения. Перфекционистка става в тяхното изпълнение. Обръща внимание на най-малкия детайл. По-креативна е. По-експедитивна е. Въобще в нея е силата... Още е под въздействие на преживяното. То е като наркотик. Като чаша хубаво уиски. Като чаша силно кафе. Омаяна и отрезвена едновременно. Има сили да живее. Има сили да мечтае. Има време за всичко. Няма я вече онази празнота, че не е забелязана. Че не й е обърнато внимание. Че не е запалила онова любовно огънче... То крепи човешките създания. Дава им чувство за виталност. За пълноценност. Така де... Затова сигурно хората се влюбваха и си даваха повод да продължат живота си.. Инак този еднообразен и скучен живот им изяждаше времето. Стъпкваше детството им. Мачкаше младостта им. Подиграваше се със зрелостта им. Дерибействаше със старостта им... Крехките Еви се опитваха пак и пак да събудят позаспалите Адамовци. Или някой Адам събуждаше позаспалата Ева. Защото искаше да продължи дните си с нея. Покрай нея. До нея. Защото така им беше хубаво... Затуй да не се чудим, когато забележим, че на двора, пред дома си, е излязла някоя буля и мете ли, мете. Може даже да белоса къщата отвътре и отвънка, да измие стълбите, да полее цветята. Да наготви вкусни гозби, да изпере, да изглади и да подреди бельото по гардеробите. В същото време ще зърнете нейния възлюбен да се помотава из стаите. Да си пие кафето. Да си чете вестника. Изобщо да си прахосва времето. Защото е със самочувствието, че си е свършил работата. На майстора...
             Сега и тя се усещаше като човешките Еви. Удостоена с вниманието на човешкото същество. Което бе представило достойно своя вид... Сутринта започна с изгрева на двете слънца. Те закачливо надникнаха в стаята и ги поканиха да се събудят. Хайде! Време е за закуска! Закуската я приготви, разбира се, той. По традиция. Да поглези още малко своята домакиня. А после тя тръгна да си гледа своите ангажименти, а той се изтегна на дивана. Беше доволен от себе си...
             На тази нейна планета понякога нахлуваше космически студ. Тогава се случваха непредвидени сакатлъци. Всички уреди внезапно спираха да функционират, а кабелчетата се късаха от ниските температури. Тогава местните жители си имаха работа дни наред. Някои от тях също се поболяваха, защото и те бяха направени от жички и платки, та спешното отделение се понапълваше... Там се сблъска с Великия технолог. Беше твърде зает да поправя повредите на загазилите клонинги, но намери време да й подхвърли, че срокът изтича и трябва да вземе решение за ,,домашния любимец,,. Тя го изгледа строго. Точно сега не й се искаше с някого да се разделя. Точно сега. Когато се превръщаше в човешко същество. На технолога щеше да му призлее от думите й. Тя му метна един от сразяващите си погледи и победоносно го отмина. Накратко казано, нямаше време за подобни разговори...



                    01.15
                    injir