Искам да успокоя четящите и да кажа, че всичко написано дотук  е само художествена измислица и никой не е пострадал, и няма да пострада. 
               ... Та историята е измислена, но се разказва в нея за роботи, които така или иначе, рано или късно се повреждат и спират да функционират. Вие нали не използвате вече повредената кафемелачка или стария универсален домакински робот? Е, така е с тези инопланетяни, които успяваха да продължат живота си , благодарение на Великия технолог. Разбира се, докосването до другите светове малко от малко ги променяше и те ставаха по-чувствени, по-влюбчиви и емоционални. И ако преди това нечия песен не ги трогваше, сега се спираха и се заслушваха. Даже си я тананикаха цял ден, а някъде вътре в тях нещо трепваше и повишаваше температурата им. Ето защо платките и кабелчетата се разтапяха и трябваше да търсят помощта на техничарите. Въобще в техния свят имаше ред и спокойствие. Домашните любимци - разни пернати същества - им внасяха допълнителен уют. Но виж, да довлечеш човешки същества - това не бе добре. Затова Съветът им реши, че трябва да си ги върнат. Разбира се , щяха да изтрият всичко преживяно от паметта им. Не трябваха да имат спомени, а само следи от чудни сънища. Защото всеки запазваше усещане, че бяха се грижили за него. А също, че беше обичан. Но как да си обясни това странно съновидение за прекрасната чуждоземка, с която бе имал любов?... Разбира се, всичко е само прекрасен сън. Това бе заключението. И като не можеха да си дадат друго обяснение, отдаваха го на намесата на Бога. Защото само той бе вездесъщ и всеотдаен. И само той можеше да им даде толкова любов в душите...
             ...Трябваше да избира. Стогодишен живот, под зоркия поглед на технолога, или кратък човешки живот, но свързана винаги с любим човек. Какво трябваше да предпочете? Не мисли дълго. Пое натам, към синята планета. Изпратиха я всички. Пожелаха й късмет. Там  щеше да й е необходим... Когато се завърна в познатото малко градче, съседите я чакаха. Знаеха , че е заминала на пътешествие и любопитството им надделяваше. Скоро се настаниха около масата на верандата и тя заразказва... 
             Фантазията й работеше , а и имаше толкова много преживявания. Всичко звучеше невероятно. Хем като приказка, хем като истина. Ама то си бе самата истина. А особено много преживяваха хората, когато в приказката се говореше за любов. Целият им живот се въртеше около тази думичка. Съседската двойка  бе извървяла живота си заедно, с доверие един към друг. Въпреки всичко всяка история за други влюбени ги вдъхновяваше и имаха усещане, че наистина светът е изтъкан само от обич, а над тях бди добър ангел хранител...

                  02.15
                 injir