Tя им бе казала да я почакат. Групата избърза напред. А тази местност бе непозната. Курсовете по ориентиране щяха да й помогнат. Припомни си къде се намираше най-ярката звезда. Къде се намираше и Млечният път. Нали оттам бяха дошли. Бяха пропътували години. За да стигнат до това неуютно място. Както й се струваше на пръв поглед. Лепкава и студена мъгла обвиваше силуети на скали и дървета. Беше неприятно. Обувките й затъваха в меката глинеста кал. Трябваше да се навежда заради клоните, които бяха надвиснали над главата й. Сякаш нямаше край тази пътека, която най-накрая я изведе на малка поляна. Изведнъж слънчевата светлина заля всичко и мъглата се вдигна. Пред нея изникна от небитието истинска къщичка на кокоши крак. Едва не извика от учудване. Къщата на Баба Яга! Колко приказки бе прочела за тази героиня! Като дете я бяха успокоявали, че тя е измислена и не съществува. И че смело може да прочете докрай книгата, защото всичко бе само фантазия. А ето, сега, стоеше и не вярваше на очите си! Каква ти измислица! Това си бе реалност. Доближи се предпазливо до странната къщичка, която  се наклони напред, сякаш я поздравяваше. Така ли й се стори?! О! Боже! Привика всички космически сили на помощ! Молитвите винаги действаха и помагаха, когато се чувстваше в беда. Вратичката бавно се отвори. Очакваше да види стара, грозна жена, с побелели коси, прикрити с малка шапчица. В ръцете си вероятно щеше да държи прословутата метла... Нищо подобно. Иззад вратата се показа хубавото лице на младо момиче, с дълга тъмна коса и любопитни черни очи. Погледите им се срещнаха. Двете се изправиха една срещу друга. Огледаха се от глава до пети. Едната се вторачи  в лъскавия костюм на пришълката. Така се обличаха задължително астронавтите. Материята бе сребриста и отразяваше светлината. Подобна дреха не бе виждала. Наведе се напред и боязливо я пипна. После се завъртя и показа дългата цветна пола, която носеше. Ето пък, такава пришълката си нямаше. Доближи устни до ухото й и започна да шепти. Двете се спогледаха и набързо се разбраха. Влязоха в къщичката, а после излязоха с нови премени. Разбира се, бяха разменили облеклото си. Всяка се бе харесала с новата пъстра рокля и с различния блестящ костюм. Разходиха се по поляната като манекенки. С изправени рамене, гордо вдигнали нослета, с отметнати назад коси, с изпъчени гърди, полюшваха стройни бедра и виеха кръст, за да дадат по-добър израз на формите си. Така не забелязаха как в края на полянката се бяха събрали зрители. От едната страна се кокореха в захлас останалите астронавти. Те, кой знае защо, държаха в ръцете си лазерни пистолети, чиито сигнални лампички бяха угасени. Което означаваше, че нямаха нужда от тях. А от другата - бяха насядали неколцина туземци, които също наблюдаваха със зяпнали уста зрелището. До тях кротко лежаха лъковете и колчаните със стрели...
               Мъжете бяха набързо сразени. Победени. Нокаутирани. С най-силното и вечно женско оръжие...


                  injir
                15.03.15

Поздрави до всички четящи! :)

Интересно ми беше...

хареса "твоята" баба Яга. Значи красавица!:))

Поздравявам те!

"Припомни си къде се намираше най-ярката звезда. Къде се намираше и Млечният път. Нали оттам бяха дошли. Бяха пропътували години. За да стигнат до това неуютно място."
Малко ми прилича на моето пристигане в блог.бг. ;)
НИКът ми подсказва, че идвам от Млечния път. Мястото още на първо четене ми стана ясно, че крие своите "неуютни кътчета" или приоми.
Например още първия ден, при регистрирането ми, на лични някой ме попита жена ли съм и на колко съм години. ;) Чудя се дали наистина е очаквал, че някой би м дал отговор на такъв въпрос?
Днес за капак се превърнах в "звезда" с едно нищо и никакво набързо написано стихче, провокирано от един достолепен човек.
Може би накрая без да съм подозирала дори, ще се окажа внучка на баба Яга. ;););)
Харесах прозата Ви, injir. Ще следя с интерес.
Поздрав.
Мона

Радвам се! :)