Тя настъпва. Пролетта. С прииждащата река. С топлия южняк. С цъфтящите вишни. С прелетните птици. Слънцето праща по-жарки лъчи. Потапя ни в щедра светлина. Хората престават да се сгушват в яките си. Разкопчават палта. Захвърлят шапки и шалове. Диша се леко. Надеждите поникват. Покарват. Избуяват. Като стръкчета цикламени великденчета, изпъстрили зелени поляни.
              Животът се възражда. Приветстван от подсвиркванията на косовете. Чуруликането на врабците. Трелите на още сладкопойни пернати животинки. И мяукането на котараците. Които упорито търсят своите писанки...
               
              Тя иде. Обичта. Като буря. Неочаквана. Връхлита. Изненадва. Разбърква деня на хората. Преобръща душите им. Потапя ги в море от усещания. Внезапно се спре. Превръща се в поточе. Тихо ромоли. Шепти. Тананика мелодия. После хуква. Сега е момиче. Закачливо плясва с ръце. Бодне те с пръстче. Удря те с цвете. Накрая се кротне. Вече е слънчево зайче. Крие се. В гънките на ризи и блузи. Ослушва се! Чува. Добре. Звука на сърцето...  А то тупти! Ще се пръсне! На хиляди малки парченца.
              Любовта потича по вените. И никой не желае. Не иска. Не търси спасение. От този всемирен потоп...

          injir
          01.04.15

Много, много добър повод за възхишение. Благодаря ти... injir!!!

Прекрасно е Инжир! Поздрави!