Бързаше. Щеше да изтърве аеробуса. После трябваше да чака още ден, за да се добере до своя нов дом. Как само си мечтаеше. За своя градинка. За своя веранда. Където можеше вечер да си пие коктейлчето и да не мисли за нищо. Просто да си седи в креслото, да зяпа звездното черно небе и да си отдъхва от напрегнатия ден. 
          Всичко това щеше да се случва , ако пристигне навреме. Само че сякаш всичко вървеше наопаки. Тръгвайки, забрави ключа. Жената от агенцията бе така любезна да я зарадва с него. Беше й описала какви перспективи има новият град на новата, открита от земляните, планета. Какви нови жилища са построили и какви невероятни условия за почивка предлагаха собствениците. Бяха ровили из старите библиотеки и бяха измъкнали чертежи на някогашни къщи и вили, които бяха характерни за битието на хората, отпреди няколко столетия. Понякога на съвременниците им писваха скъпо струващите домове, покрити с цветни мраморни плочки, които бяха, разбира се, бутикови. Обикновено капризните домакини се фукаха пред гостите си, докато техните любезни съпрузи бяха издирвали в затънтени малки магазинчета единствените бройки, създадени за тях. Стените бяха покрити с вградени технически уреди, които им предлагаха всякакви удобства, тихо жужейки и разнасяйки из стаите ту чаша кафе или сок, ту някакво по-силно питие, когато уморените от работа хора, имаха нужда да приемат. Тези навици не ги напускаха. Все пак опнатите нерви трябваше да се лекуват. Ето защо жителите обикновено отиваха в просторните хотелски комплекси, където имаше всичко, предвидено за тяхната отмора. Там ги чакаха  отрупани маси с всякакви ястия, грижливо подготвени от майстори готвачи. За хората храната понякога бе най-важното преживяване, затова с удоволствие посещаваха всякакви ресторанти и се наслаждаваха на поетите количества от всякакви вкусотийки. После, натежали с няколко килограма, отиваха да изпробват силите си на фитнес уредите. Други лягаха послушно под ръцете на изкусни масажисти, които отпускаха уморената им мускулатура и ги караха да забравят, че трябва все пак да се надяват на телата си, за да се придвижват. Също се потапяха в горещите минерални басейни, които лекуваха всякакви болежки, и човеците се прибираха доволни от почивките, защото направо се чувстваха като нови. 
         Други обаче искаха да преживеят онази селска идилия, която предлагаше новият рай, открит на друга планета. Там природата бе непокътната. Така че постройките бяха закътани в девствени гори, чуваше се шуменето на бистро поточе, а птичите песни огласяха деня. Не се чуваше звукът на мотор. Тишината бе господар тук. И сега тя с цялото си същество се стремеше към това райско кътче. Само че все нещо се случваше. Освен за забравения ключ трябваше да се върне още и до офиса, защото спешно в последния момент изникваха задачи, които все бяха неотложни и трябваше да се свършат. Изпрати по пощите на колегите си отговорите на задачите, пожела им приятен уикенд и написа, че в близките дни не трябва да я безпокоят, защото имаше намерение да се отдаде на спокойствие. Занесе също домашния си любимец / стария си котарак, с който трябваше да се раздели за една седмица/ при своята най-добра приятелка, която щеше да се грижи за него. 
       Да. Най -сетне тръгна към аерогарата. Бързаше с всички сили, защото , ако пропуснеше часа, щеше да чака и да се ядосва,че ще прекарва времето си на някаква пейка и да следи разписанието, което можеше да й даде надежда, че скоро ще отпътува. Само че трафикът бе толкова натоварен, че колата се придвижваше едва-едва. Налагаше се да спира, да изчаква, да слуша изнервени гласове около себе си, които също не искаха да стоят на едно и също място. Най-сетне се добра до паркинга. Остави превозното средство и се отправи, тичайки към най-близкото гише. Натисна припряно копчетата, отбеляза цифрите на кредитната си карта, издърпа цветната хартийка, която беше билет за аеробуса и хукна към вратата, която отвеждаше към нейния полет... На вратата я посрещна усмихнат стюард. За да й заяви, че е закъсняла и трябва да презавери билета за следващия полет...
      Уморена се отпусна на пейката. Трябваше да чака тук часове. Бавно разви опаковката на сандвича, отхапа залъче, а после се облегна назад, затвори очи... унесе се...
        ...Отвори очи. До нея се бе настанил непознат. Някак си беше странен. С изумление откри, че странното у него бяха крилата му. Бели! Помръдваха на гърба му. Виждаха се даже перцата! Подредени едно до друго. Ти какво си? Попита го тя озадачена. Нима си Ангел? Да! Позна! Това бе нейният ангел хранител. Така ли? Но защо преди не го бе виждала? Беше сигурна, че до този момент никога не бе го срещала. А и той не й се бе явявал. А сега - хоп! - среща. Но защо сега е дошъл? Трябвало да й пречи. Ангелът невъзмутимо отговаряше на въпросите. Ето, толкова много се стараел. Нали си беше забравила ключа? После трябваше да се връща. После имаше много работа. До последния момент на работния ден валяха задачи. После трябваше да тича до съседката. После имаше отвратителен трафик. После - закъсня за полета... Да. Да ми пречи? Ама нали ангелите помагат? Не пречат. Що за ангел е това, щом й създава главоболия! Той бе скромен ангел. Не искаше да се хвали с възможностите си. Но по-късно щяла да разбере, че наистина го прави за нейно добро. Защото я обича... Е, това наистина преля чашата на търпението й ! Ама, какви ги разправя? Да не би това създание да е от ония пътуващи артисти, които заработваха по гари и аерогари , като забавляваха публиката със скрита камера. После посочваха къде е тя и си умираха от смях, а този, с когото си бяха направили майтап, се чудеше дали да плаче, или да се смее. О! Идеше й да му оскубе перцата! На крилцата. С нея ще си прави шеги! А-а! Без подобни номерца! Точно искаше да скъси дистанцията и да дръпне крилото му за назидание... когато се сепна. От унеса. Беше задрямала. Това съновидение ли беше? Какво ли не прави умората с човешкия мозък! Всякакви фантасмагории го завладяват и виж - на! Сякаш бе се видяла в някакъв филм... В този момент прозвуча съобщение. Всички пътници да се приготвят за следващия полет...
        ... Нейният бус се приземи благополучно.  Само че на старото летище в съседната колония. Новият аеродрум бе затворен. Временно. От вчера. Поради катастрофа. Понякога се случваше електрониката да откаже. Поради смяна на магнитното поле. Поради лошо време. Снежна буря. Или мъгла... Или просто защото ангелите не  бяха на работното си място ...

                        injir
                       04.2015

        

Реалност и фантастика в невероятно истинско преживяване...
Поздрави, injir !

Фантастика ли? Де да беше! Миналата седмица пътувах до София. Автобусът закъсня с 8-10 минути. После вървях пеша по бул.,, Христо Ботев,, и на една от пресечките му беше станала катастрофа.Само преди 8-10 минути! Една кола се бе врязала в ъгъла на къщата. Като си помисля , че можех да бъда там... Сега нямаше да пиша това тук...

С удоволствие прочетох.
Благодаря! :)