Само защото умееше да лекува... Познаваше всяко цветче, всяко зелено стръкче  в гората. Пазеше ги изсушени в десетина глинени съда. Изваждаше една по една билките. Правеше отвара от тях. Лапата я положи на ръката му - отекла и подута. Някакво зверче  го бе ухапало. Вече гореше от треска, когато дойде при нея. Похлопа в прозорчето и влезе направо. Нямаше време да чака. Беше му зле и имаше нужда от помощ. Строполи се на пода, а после... не помнеше... Тя му каза, че бълнувал  и пяна излизала на устата му. По тялото му бяха започнали да избиват петна. Тъмна съсирена кръв. Как е оживял? Изпил е няколко канички с нейните треви. Нали уж не вярвал? И се уповавал само на бога... Помнеше само, че тя бе около него. Лицето й се мяркаше сред дима на запалена елова клонка. Виждаше шептящите й устни, които изричаха странни слова. Усещаше хладните й ръце по морното си чело. Тя преместваше дланите си по изнуреното му тяло. И отнемаше болката. Така. Докато се свести. И усети, че оздравява. Болестта се отдръпваше от него. Както сянката намалява и изчезва по пладне. Спаси го. Тази магьосница...
  Отдавна я следеше. Вървеше по дирите й. Криеше се зад храсти и дървета. Трябваше да разбере. С какво се занимава. За какво й са тия треволяци. Къде броди из горите. Какво събира и с кого се среща. Йезуитите бяха предани на църквата. И той бе един от тях. Един беше Бог и можеше всичко...
 А сега трябваше да я предаде. Знаеше всяка нейна стъпка. Знаеше и другите вещици, които се криеха вдън горите. Те се събираха по пълнолуние и играеха своя вещерски танц. Вдигнали ръце нагоре, сякаш призоваваха облещената луна. И тя им даваше силата си. Като вълк единак се бе присламчил до тях. Не смееше да помръдне. Може би щяха да го чуят. И тогава - край с мисията му. А така му се искаше да служи вярно на своя бог...
  Успя да се скрие. Но попадна на зъбатата паст на това животинче. Изневиделица му налетя. А то се обърна и отмъсти. После се влачеше до нейния дом. За помощ...
  Целият орден му бе благодарен. Повишиха го в сан. Можеха да разчитат на него. Беше намерил цялата групичка. Вещерки. Магесници. Чародейки. Всяка се занимаваше с нещо, което бяха забранили. Нямаше по-силна власт от Божията! А те не искаха да слушат. Вярваха в разпнатия, но вярваха и в свои езически богове. А така не можеше. Не трябваше. Не беше позволено. И сега ще понесат кръста си. Съдът отсъди. На клада! Така се надяваше, че останалото население ще спре да търси билките им и ще се отдаде на молитвите в храма...
  Жените бяха изплашени. Разбираха, че идва краят им. Оставяха божия свят. Не бяха ги чули. Че те са дъщери на същия бог. При когото  скоро щяха да идат. Бяха изпратени с мисия. Да лекуват човешкия свят. От телесни и духовни болести. А той все повече затъваше в тъма и неграмотност. И това му пречеше да узнае истината. Властимащите внушаваха страх с назидание и налагаха своята воля. За тях бе важно да се съхранят. Бяха умни, хитри и безмилостни. И всеки, който им служеше, приемаше качествата им за богоугодни. И се примиряваше. С лъжата...
 А тя се ширеше и вземаше своите жертви... Езиците на пламъка докоснаха дрехата й. Беше изпила онова шишенце с тъмна отрова. То щеше да бъде нейно спасение. Сред събраната крещяща тълпа отсреща видя познато лице. На онзи красив монах. Когото дни наред бе лекувала. А после се отдадоха на ласки. Греховни. Забранени. Чу неговата клетва. Когато си тръгна от нея. Тя ще поеме вината. Той е чист. Тя е изкусителка. Жена е. Тя го вкара в адови мъки. Кого обича? Нея ? Или Бог?... Няма да му пречи. Приема съдбата си. Скоро всичко ще свърши. Отровата вече действаше. Главата й клюмна. Пламъци покриха тялото й. Дим се издигна нагоре към небето. Към бледния лик на луната...
  Не можа да види. Стичащите се сълзи по лицето му. Устните, които шептяха молитва. За прошка... Врявата бе толкова силна, че никой не чу. Как тихо, буква по буква, произнасяше нейното име...


                04.2015
               injir

Силно! Много силно и отрезвяващо от религиозните схващания. Комплименти Мим...

това, което е извършил и Бог не би му простил. Това заслужава.
Развълнува ме и ми хареса. Интересно.:)

През средните векове Светата Инквизиция е избила толкова много жени, обвиняваща ги в магьосничество. А всъщност са преследвали наследницата на Христос и Мария - Магдалена според версията на Дан Браун. Вероятно.

Пренесох се в едни далечни времена, осквернили името "човек", с безумните си нрави и жестокости.
Не вярвам да има Бог, който да приема толкова невинни жертви в негово име.

Благодаря за силните внушения!