Машината го върна  назад във времето . Това бяха годините на суинга. Когато музиката е била начин да заявиш, че можеш да си свободен. В онези времена черните хора не са имали права. Живели в гета, посещавали определени ресторанти и минавали само по определени улици. Не целият свят бил за тях. Командвали бели роботи, които ги принуждавали да се съобразяват със законите. Но по всички правила на изключенията за мелодиите нямало прегради. Напротив. Нощните клубове се изпълвали и хората танцували, забравяйки ограниченията. Така оцелявали. Като пеели и свирели, животът ставал прекрасен. И забравяли за трудния ден. А нощта мамела със своя зов и канела на танц влюбените. Бавните ритми сливали телата им на дансинга, а  бързите ги карали да пощуреят. Танцът бил в кръвта им и всяко звучене на позната мелодия извиквала реакция и настроения...
        Ето, вървиш из мъгливия Лондон и настроението ти е тъжно. Сам си. Всички са някъде извън града. Тук е сивота. Дори музеят е изгубил своето очарование. Когато си сам - нямаш чувства. Празно е в теб. И си готов да изпаднеш в самосъжаление. Но само един поглед ти е нужен. Един миг. И виждаш нея. Е, сега слънцето грее навсякъде. Улиците и площадите са облени от светлина. Просто си щастлив. Друг човек си...
       Или ,,Чувствам те под кожата си,,. Кой или коя не би искал или искала да бъде в мислите на някого или някоя? Да бъдеш дълбоко в сърцето му, в сърцето й. Да бъдеш част от него, от нея. Човек размишлява. Трябва да се върне в реалността. Не може винаги да бъде победител. Не може всеки път да получава наградата, която иска. Понякога може да е губещ. Но всички тези негативни идеи изчезват само при мисълта, че някой или някоя не ти дава мира. Ами това си е супер...
      А после белите човеци също харесали новата мода. И те написали и пропяли нови мелодии... За двама непознати. Които самотни бродят в нощта. Но трябва само да се погледнат и веднага пламва любовта. От пръв поглед, разбира се... Или сянката на нейната усмивка възпламенява спомени, които ти връщат пролетта. А когато е пролет, кръвта ти кипва. И пак се чувстваш на двайсет. Ако не си... Изобщо джазът завземал планетата и всички националности започвали да повтарят мелодиите, да ги импровизират, да творят. А полетът на ума не знаел граници. И така лека-полека светът се люлеел в новия приятен ритъм и се влюбвал. Отново...
    А когато дошло време да стъпят на Луната и да я превземат - също запяли за нея. Изпрати ме там!  - молели се хората. Но обезателно искали да са по двама. Хванати за ръка, те можели да бъдат щастливи. Дори и на безцветния, скалист и сив спътник на Земята... Мелодиите грабвали сърцата и все повече и повече същества се зарибявали от ритъма и от словата, защото никой дотогава не бил посмял да казва истината - такава, каквато му е в главата. И в сърцето. Хората  смело започнали да споделят за любовта си - на глас, или тананикали,  или си подсвирквали, повтаряйки пак и пак познатия рефрен. Дори и тъгата, събудена от това, че някой не те забелязва, звучала на дансинга и карала самотниците да се оглеждат и да не бъдат толкоз разсеяни, а да познаят обекта на любовта си. И тогава зазвучавало най-хубавото признание: ,,Обичам те, мило!,,. Защото ,,мило,, се казвало само на най-милите хора, с които можело да споделиш чувствата си, мислите си, душата си... Въобще всичко съкровено... Защото само този, който те обича, може да те разбере. Иначе за какво си струвало да живееш на тази планета? Ако не си влюбен... И ако не пееш за любовта... Та ето така... С машината на времето хората обикаляли изминалите десетилетия и векове, а песните звучали. Простички, обикновени, излъчващи енергия от емоции, които така им били нужни. Като нежна милувка. Като силна прегръдка. Като страстна целувка... И никой не се отказвал. И всеки имал необходимост. От тях... 

               05.15
                injir
                / инспирирано от един джаз концерт на Васил Петров и Ангел Заберски/

Обичам синкопите на суинга и безкрайните интерпретации на джаза.Харесвам двамата изпълнители. Споделям идеята, че песента свърза хората, че тя е най-чистият израз на любовната емоция. Та какво друго е серенадата?
Интересни мисли – богати, разнопосочни, емоционални! Поздрави, injir!