Съдбата беше присмехулник. Все й се искаше да се пошегува. Обикновено стоеше ей зад оная врата. Или се криеше в някое ъгълче. Или се бе мушнала под леглото. Или се бе покатерила някъде навън в шубраците, сред клоните на дърветата. Или просто си седеше на някой комин и зяпаше звездите, ако беше нощ, или се препичаше като котка на слънце, ако беше ден.                                                                                               Въобще тя искаше да си разнообразява времето. Тъй като умираше от скука, си измисляше някакви игри. Ако беше в детско настроение, се присъединяваше към тумба деца, които безгрижно си играеха на воля. Те се зариваха в пясъка, дълбаеха с лопатки, пълнеха кофички, а после ги изсипваха върху себе си и от това се чувстваха щастливи. Засега тя не им казваше какви препятствия им е приготвила в тоя живот. Оставяше елементът на изненадата да ги споходи в определен етап на битието, така че те да се сетят за нея и да повярват в съществуването й. 
             Хората бяха недоверчиви. Те не вярваха, че има такова нещо като предопределеност. Нещо като запис, нещо като диск, който се въртеше и очертаваше границите на техните дни и нощи. Едни приемаха отреденото им с радост. Посрещаха с усмивка деня и тръгваха да вършат ангажиментите си с удоволствие. Други приемаха случващото се като багаж, който трябваше да преместват от едно място на друго и затова денят им не беше никак лек. Трети бяха перманентно в лошо настроение. Те ставаха сутрин и се сърдеха изобщо на света, който се показваше с цялата си хубост или нехубост от телевизионните екрани, или пък се сърдеха на себе си, или пък обратното...
            Различните им характери помагаха на съдбата да им показва грешките, прибързаните решения или направените компромиси. Неудачите идваха и стъписваха горките хора. Всъщност тя се подиграваше с тях. Плесваше ги по челата или стоварваше юмрук в лицата им. Дърпаше дрехата им. Препъваше ги по стълбите.Подлагаше им крак, когато виреха носове от гордост. Когато се самозабравяха. Когато се мислеха за много велики. Когато се считаха дори за богове. Е, тогава тя им се обаждаше. Напомняше. Човъркаше мисълта им. Не им даваше сън. Или им пращаше кошмари. Заставаше на пътя им. Гледаше нагло в очите им. Присмиваше им се. Защото това беше основното й задължение. Отговаряше за забавленията им. Но и за техните отговорности. Към себе си. Към децата. Към родителите. Към близките. Към приятелите. Към приятелите на техните приятели. Към целия свят. Към цялата планета. Защото всеки беше късче от нея. И тя съществуваше благодарение на тези милиарди картинки, които правеха целия пъзел. И когато хората се объркваха и не можеха да намерят верния път, то съдбата обезателно идваше на помощ, за да ги вкара в релси. Защото знаеше, че има място за забавления, но има нужда и от ред в тях. Тъй като великият маг бе създал света от хаоса, но веднага го бе подредил, за да се получи великолепен пейзаж. 
           И ако някой желаеше по свое усмотрение да върне хаоса, то обезателно щеше да се срещне с присмехулника, който щеше да го накаже по свой си начин. Както си умееше.
           А понякога не ви ли се иска и на вас да запратите по негов адрес някоя мила думичка например. Може и някой пантоф, който се търкаля наблизо. Ала напразно ще се хабите. Съдбата си знае добре задълженията. Както Господ си знае работата...


             17.11.15
                 injir
           

Тя може да се шегува, но ние не бива да се шегуваме с нея, да я предизвикваме...

Стъпвайте на пръсти...

Според мен, и съдбата си има съдба.
Поздрави за хумора в нещо много сериозно.
П и е р

Само това, че не трябва да чакаме съдбата да ни подсеща. По често да я сръчкваме и да не я оставяме тя да ни сръчква.
Котешка съдба. Винаги сме изненадани....
Поздрав за мислите ти Мим!

Че съдбата е присмехулник, присмехулник е. Устройва ни какви ли не шеги.
Но си мисля, че на някои хора въобще не им обръща внимание,
защото правят каквото си искат, а не получават критика от съдбата.

Не бъди толкова сигурен.

С интерес прочетох и благодаря, Инжир!

за повторно цялостно прочитане на материала. Поста е прекалено хубав за да бъде замазан .Поздрави за хумора в нещо много сериозно.
П и е р