Песните в живота на българите са изигравали голяма роля. Те са ги крепели в най-трудните моменти от живота им. Когато им е било радостно - са пеели. Когато им е било тъжно - пак са пеели. Песента издава характера.Песента казва колко ти е наранено сърцето. Или колко се чувстваш свободен. Или какво е да си влюбен...
              Само че по някаква ирония на съдбата, на българина все не му стиска. Все няма тая смелост да си каже какво му е на душичката. Нека да си припомним песните на Добри Чинтулов ,,Вятър ечи, Балкан стене! Сам юнак на коня...,, . Ей, на! Разказва за юнак, ама той - сам. Да му се не види и юначеството, и чудото! Един юнак сред много страхливци. Или пък  -,,Стани, стани, юнак балкански!,, . И там само един. Било обобщаващ образ. Грънци! Юнаците се броят на пръсти, а оплювачите им - с хиляди. 
            А знаете ли как са пели песните на Чинтулов? Бедният учител е събирал приятели в кръчмата и там, около масата, на чашка, са заучавали стиховете. А после са ги ,,запявали,,. Шепнешком... Защото ушите на царщината са седели на съседната маса и са  слухтяли, и са донасяли в конака кой какво говори,какво казва и даже какво шепне... Тъжно... Ами затова и дядо Вазов е описал нашенските ,,Чичовци,,. И те все ербап се пишат. Все за юнаци се имат. Ама само да им се мерне чалма, се снишават до земята и се разтреперват. Ето какви ,,смелчаци,, си имаме...
           Ами Вазовото ,,Под игото,,? И главата ,,Пиянството на един народ,,? Не доказва ли, че ако иска , тоя народ може чудеса да извърши. Момците се учат да стрелят, жените шият дрехи, бабите пекат сухари, а децата леят куршуми. Да, ама само пак част от тоя народ. Някакво си провинциално градче. И нека Боримечката да изнесе на гръб тежкото черешово топче. Като му сложат гюлето, па като го чакат да гръмне, та бабите даже си запушват ушите, а то пък каже само едно ,,плюв,,... Няма гърмежи, няма победи. Смешна работа. И тъжна... 
          Няма мъже. Има страхливци. И като са много, се мислят за смелчаци.Няма що! Голяма работа са! И така върви. Май и до днес. Ами и къде са днес мъжките момчета? И мъжките времена? Изпраща цветенца на момата. Прави й серенади. Ама това е до време, ей! После като продължи да се заглавичква с нея, тя започне да се съмнява в мъжките му способности. Не я ли хванеш здраво през кръста, не я ли метнеш като гергьовско яре през рамо - иди, че я хвани после. Има да ти се подиграва и да ти се смее в очите. Да ти се плези и да те взема на подбив. Че момата е като дива коза. Припне по баирите и по скалите - не мож я стигна. Е, нищо, че понякога си мисли като оная кокошка. Дето, докато я гонел петелът да я яри, си мъдрувала дали не бяга много бързо от него... Та така...
        Ама затова са песните. Да си кажат всичко. Да ти умият лицето. Да ти светне пред очите. Да ти изпратят прегръдка и целувка. И да те възродят. Да се почувстваш нов човек. Да има тръпка. И нека да е за кратко. И нека да не е вечно. Защото се усещаш друг. Различен. Свой. Даже сред чуждите...
       Е, и аз колко думи издумах, и колко ,,мъдрости,, изписах. Няма ли пък най-сетне да получа награда? Например вечеря в скъп ресторант с някоя известна особа. От мъжки пол, разбира се. Или пък SPA процедура с него?... Я, пък... Какво се размечтах...
        Но стига ми тая награда - да изпия кафето си с него. А пък той да ми попее. На ушенце. Че аз така най-харесвам. Да чуя музиката. Отблизо. Да скъсим дистанцията. Че да му погледна  в очите. И да разбера храбрец ли е, юнак ли е, защото направо вече тия смелчаци са дефицитни... Та, така...  Кафе. С песен. Да ти напълни душата... 


                           01.12.15
                            injir
           

Много противоречиви истини изрече, Инжир!
Благодарности и поздрави!

като се юрнат смелчагите авантюристи
гледай им сеира...Само наблюдавай, дали ще има поне един да си е приготвил кафето с райберчето..., че иначе как щети напълни душата?!
Времената се промениха Мим... Сега вече няма войнишка служба, няма каляване на мъжество, има глезотии колкото си щеш. Сегашните младежи имат самочувствие на абсулвенти в детската градина. За това е разочарованието на жените от днешните мини-мъжкарчета. Еманципацията пък сложи допълнителна мерудия в гозбата... А и финансовият недоимък ги кара да клякат под полите на момичетата/жените.
Останахме само ние по старото поколение мъжкари, но от мъжкото и при нас вече ни остана само бръсненето. Е малко пресолих манджата, но която не вярва, хмм за опит пари не взимам, комерсиалното отдавна го закачихме на закачалката/откачалкакта.
Определено ми хареса публикацията ти. Поздравления от мене! Хубава вечер!

Кафе с райбер. Това е идея. А аз чакам само един авантюрист. Смел.

Много ми хареса. Коментарите също.

Поздрав!...