Защо така несправедливо 
            устроен е светът?
            Така ми трябва щастие - 
            поне за миг...
            Или минута, час...
            Но ето! Изведнъж
            помръква светлината...
            Господи! Защо са тези зли шеги?
            На моите молитви пращаш
            като ответ...
            Боже мой! Аз зная.
            Не съм достойна даже
            да бъда свещ
            под твоята икона.
            Но търся силите господни,
            защото тям 
            робиня съм покорна...
            И таз минута нека продължава
            до първата зора.
            А ако не може, 
            по-добре е
            с нея да умра.


            Затваря своя кръг съдбата.
            И не повтаря  ,,ехо,, своя звук.
            Не сплитат се ръка в ръката.
            Вода умира във реката...

            Когато твоят дом те пъди.
            Мечти потърсил си.
            Намерил си мираж.
            Затуй замахваш с нож...
 
            Събирай мощ във тази нощ
            И бягай, бягай
            С всички сили...
            Така че никой да не те подири.

            От сянката - към светлината.
            От зноя вечен - към мъглата.
            И проумявайки - да ослепееш.
            И в този миг - със вик да оглушееш...

            И всичко, всичко да изгубиш...
            Освен изконната си вяра...
            Бягай...


             /опит за превод/
               injir
                


             www.youtube.com/watch


            
 













 

Поздравления за избора и за добрия превод!

Изборът е случаен.