www.youtube.com/watch


                   Понякога така е трудно на душата.
                   Ядосва се и плаче.
                   За да изплиска всичката мътилка насъбрана.
                   И безполезна е молитва
                   да върнеш мигове на слънчевите дни.
                   А като в пясъчен часовник
                   на тънка струйка болката тъгува.
                   Със струни скъсани
                   цигулка е душата...
                   Гласът й - дрезгав е. Както и да свириш...
                   И тихо връщаш ден отминал.
                   С очи напълнени със сълзи.
                   Сърцето бие в ритъм луд.
                   Опитвайки се да си спомни
                   предишната любов...
                   И мята се душата, сякаш птица в клетка.
                   И сили се да полети с потръпващи криле
                   натам, където има волност...
                   Но пак ще кажат.
                   Ти се помоли.
                   Бог всичко вижда.
                   Но и той безсилен е да помогне на душата,
                   стенеща у мен...
                   Такава болка и на Всевишния
                   не е по силите.
                   А Сатаната ще я изгори във огъня.
                   Ни бяс, ни бог... Те няма да помогнат.
                   Накрая  пак душата ще намери
                   покоя свой.
                   Нали това се случва с нея 
                   не тъй често.
                   За изхода е лесно.
                   Но кажете ми... Къде да търся извор...
                   И начало ново...




                       /опит за превод/
                            injir