Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2016 06:20 - Приказка
Автор: injir Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1490 Коментари: 1 Гласове:
10

Последна промяна: 03.02.2016 10:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
               В двореца очаквали принцесата да отвори очи. Тя вече трябвало да се събужда от своя стогодишен сън и всички вече били нетърпеливи, ала принцът все се бавел. Пепеляшка не можела да стои със скръстени ръце, затова се хванала на работа. Наоколо мебелите били потънали в прах, а от таваните висели паяжини. Така неусетно за нея минали дните...
               Най-сетне портите се отворили и през тях нахълтал един стогодишен задокеански принц. Той бил много слушал за нашенската принцеса и побързал да я целуне в устата, да я събуди и да я отведе на меден месец на трансконтинентален круиз. През това време Пепеляшка огледала гостите. Сред тях имало един лек, десертен мъж, който се представял за писател и ръсел някакви мъдрости, наляво и надясно. Впечатление й направил висок, ярък човек, който бил със странна прическа. Всъщност бил с добре обръсната коса или по-точно - с голо, блестящо теме. Той говорел на публиката за прасета, риби и казвал,че свалял шапка, вероятно от добро възпитание. Пеел също песен за някакво червено ферари. Пепеляшка веднага си го представила като свой личен шофьор. Видяла се как влиза в червения автомобил, а сладурът затворил учтиво вратата след нея. А после се понесли с бясна скорост, накъдето им видят очите... Само че миражът бързо изчезнал и Пепеляшка се заоглеждала за своя принц. Отдавна го чакала, за да му покаже кристалните си пантофки, тъй като някога поради разсеяност била забравила да му остави едната, както е в нормалната приказка, че по нея после  да я намери и да заживеят щастливо. Сега носела и двете, с надежда той да се сети. Но понеже било минало много време, принцът най-вероятно я бил забравил. Ето защо тя хич не се учудила, че я подминал, мъкнейки куфарите на стройна млада дама, която щяла да се качва на модния подиум, като участничка в някакъв конкурс за моделки...
                  На  горката Пепеляшка вече не й стигал кислородът в иначе просторния дворец.
Освен това инстинктивно усещала, че тук се е случило някакво мазало, ама не й идвало наум каква била причината. Била само сигурна, че тук са го забъркали и затова оставила дворцовите човеци да се оправят сами...  Навън, сред природата, тя се сетила, че трябва да помогне на посестримата си Елиза, чиито братя били омагьосани  и превърнати в лебеди. Злата магия се разваляла, щом девойката им изплетяла пуловери от коприва. Пепеляшка помнела, че винаги единият от момъците все оставал с лебедово крило, вместо човешка ръка, защото никога не достигала копривата за още един ръкав. Затова смело влязла в тъмната гора, за да набере от острата бодлива трева. Имала добро сърце и не можела да остави някого в беда. Макар че знаела, че хората били гадни и понякога не заслужавали да им се помага, а трябвало да се оставят в мазалото, че да им дойде акълът.
                Също се сетила, че ако правят промени в учебната програма, би препоръчала да се четат приказките на Андерсен, Братя Грим и Шарл Перо, вместо децата да се плашат с някакви призраци и кръвопийци, които били герои на книги и филми, с които бил залят пазарът. А колко би било по-интересно да се запознаят с хитрягата Котарак, който измамил човекоядеца и го убедил да се превърне в малко сиво мишле, което станало после лесна плячка в ноктите му.Щели да знаят за малката русалка, която получила нозе, за да може да следва своя принц, в когото била влюбена. Въпреки че при всяка стъпка усещала болка, сякаш остри ножове я режели. Ала любовта изисквала жертви... Щели да познават съдбата на малката кибритопродавачка, която копнеела за закрила, и може би щели да се опитват да бъдат по-добри един към друг... Щели да знаят и за Пъстрокожка, която обичала родителите си колкото солта... Приказките носели мъдрост... За това, че човешкият живот бил гозба, поръсена с умерена дозичка сол. Не бивало да се прекалява. Но без солчица нямало да е вкусно. Нито за вас... Нито за мен... Нито за всички останали...
                   
           injir



Гласувай:
10



1. tryn - Поздравления!
06.02.2016 00:46
Интересна интерпретация на две известни приказки - с актуализиран финал.
Харесах.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 998428
Постинги: 323
Коментари: 2080
Гласове: 18500
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031