Малечка Палечка се събудила в дома на стария плъх. Там било тъмно и неуютно. Освен това хич не го харесвала, макар че той загатвал, че иска да се жени за нея. Тези негови желания възприемала като признак на болестно състояние, затова измислила план. Щом като дошла пролетта, избягала на крилете на лястовицата, която точно се била върнала от топлите страни.
              Сега трябвало да открият малкия Купидон. Знаела , че ще го намери в дома на неговата добра приятелка, която все измисляла разни странни истории и приказки. Това било нейно хоби. Докато едни хора ходели за риба или се правели на риби, тя рисувала знаци на монитора, които други хора обичали да разчитат. Май и на тях им бе станало нещо като хоби...
              Оказало се, че наистина Амур /това било другото му име/ се мотаел при нея. Оплаквал се, че  му били счупени стрелите и трябвало да майстори нови. Бил стрелял по доста човеци, но някои от тях били толкова дебелокожи, че никакви чувства не се разпалвали в сърцата им. Сякаш били направени от ледени късчета. Същите, които някога попаднали в очите на малкия Кай, който живеел временно в двореца на Снежната царица. Сега Палечка искала да види Амурчо и да му заяви най-сериозно, че желае да изживее младостта си с него, а после да дочакат заедно и старостта.
              Докато пътували по въздуха, покрай тях профучал с необичайна скорост Малкият Мук. Поклатил чалмата си и показал своите вълшебни чехлички. Те го носели с такава голяма бързина, защото някъде натам го чакала новата му родина. Попитал ги даже къде се намира Еврабия, но нито Палечка, нито лястовичката знаели. Затова не му помогнали със сносен съвет.
             Прелетели после над една изоставена крепост, която, според легендата, някога бе попаднала в ръцете на врага. Тя дълго се бе отбранявала, но накрая била победена, защото я предали отвътре. Всяка крепост бе силна, докато вътрешни хора не издавали тайните входове, като се надявали, че така ще спасят останалото живо население.
             После прелетели над тялото на юнак, който бил паднал, сразен с вражески куршум. Той молел черния гарван да отнесе до неговата любима бяла кърпа, попила червената му кръв. Още трябвало да й съобщи тез тежки думи, че вече е намерил нова невеста - широката степ. Негова сватя била острата сабя, а другар -  верният му щик. Там, край реката, Майката Земя щяла да ги венчае завинаги...
            Понякога светът не бил весело място за живеене. Понякога душата човешка била нарязвана на парченца или разпъвана на кръст от разни същества, които кой знае защо се прикривали зад маски, сякаш присъствали на средновековен карнавал...
 
                 следва

            

Очаквам продължението.