Най-сетне героите пристигнали в дома на Създателката на приказки. Тя ги посрещнала с радост, защото си мислела, че подобен празник не се случва често. Герои от различни приказки щели да се вземат и това било повод за настроение. Тя била поръчала сватбената премяна от бутиков магазин, така че двамата младоженци щели да бъдат единствени и неповторими.
           Сега трябвало да се упътят към Вълшебната планина, където се подготвяла венчавката. Заедно с тях потеглили и останалите добре известни герои. В краката им се умилквал хитрият Котарак. До него ситнела Малката русалка. Кипрела се в пъстрото си палто Пъстрокожка, а момиченцето, продаващо кибрит,  шляпало до нея с босите си нозе. Зад тях пристъпвала Елиза със своите братя. Била горда, че е изплела вълшебните пуловери от коприва. Така злата магия постепенно си тръгвала и превръщала момците в човеци. Само най-малкият брат пак останал с едно лебедово крило, защото острата, бодлива трева вечно не достигала и била в лимит. В края на върволицата, уморена от къщната работа, се тътрела Пепеляшка. Тя все още очаквала своя принц - на бял кон или на магаре - в случая нямало никакво значение. Забелязала, че сред гостите се появил висок, ярък човек, който само се хвалел с обувките си, които били четиридесет и шести номер. Незнайно защо останалите приказни героини не му обръщали внимание, въпреки че обувките били от скъпа, хубава кожа. Най-вероятно търсели и те принцове, а този бил от някакво забутано село. Към групата се присъединил и още един непознат, наричащ себе си писател, който се надявал да пийне на аванта, въпреки че знаел колко вреден е алкохолът за черния му дроб.  Както и да е...
           Най-сетне стигнали планината, където ги очаквали вълшебните жреци. Те дълго изпълнявали обредите, така че на всички им доскучало. Вече им се искало младоженецът Купидон да целуне булката Палечка и да си кажат двамата своето ,,да,, за цял живот. След това гостите щели да се заемат с най-интересното занимание - богатата трапеза, отрупана с всякакви вкусотии. Тя ги обединявала и създавала невероятно настроение. А после доволните герои започвали да издават членоразделни и нечленоразделни звуци, и въобще всякакви божествени звуци. Но нямало нищо лошо в това, тъй като всички били създадени по образ и подобие божие... 
           
          
   следва