Постинг
10.02.2016 00:02 -
Сватби - 3
Докато гостите се веселили, пеели, танцували, подскачали, правели пируети, играели мазурка, валс и полка, или пък само марширували по дансинга, Пепеляшка седяла замислена. Направо я заболяла главата от шумната компания. Незнайно защо през цялото време обаче погледът й се плъзгал по лебедовото крило на Елизиния брат. Напомняло й едно ангелско крило, което бе зърнала някога в един странен сън. Точно с такива бели, бели перца, равничко подредени. За себе си решила, че обезателно ще изплете пуловер на този нещастник, та най-сетне да се развали лошата магия. Така той нямало да се превръща нито в ангел, нито в дявол, нито в комбинация три в едно, нито даже в принц, а просто щял да си бъде човек. Внезапно я осенила мисъл! А може би това бил нейният принц, когото тя така дълго чакала! Знаела, че нещата понякога така се обърквали, че героите прескачали от една приказка в друга. Затова можело със сигурност да се предположи, че принцът също се бил объркал покрай другите и затова не могли досега да се познаят. Ето защо тя побързала да се обади на авторката на странни измислици какво била открила...
По същото време Купидон се разхождал между гостите. Бил щастлив вече, че не е ерген, че са го задомили и че вече бил бракуван. Хвърлил мил поглед към милото лице на Малечка Палечка, а тя му отвърнала с най-прекрасната усмивка на света. Така се усетил още повече вдъхновен за нови подвизи. Макар че бил на собственото си сватбено тържество, той носел колчана си с нови-новенички стрелички и по навик дебнел да намери някоя двойка, която да превърне във влюбена...
Размишлявал още, че много хубав девиз бил измислил за своя празник. Над сцената, където се кършели музикантите,висял лозунг, на който с разноцветни букви били изписани неговите любими думички: ,,Здравей! Как си? Обичам те!,, . Обикновено, когато се приближавал до набелязаната двойка, той поздравявал. После се осведомявал за здравословното й състояние, а после изненадващо я застрелвал с невидимите стрелички. Така хората си тръгвали окрилени от партито, от дансинга или от пейката, на която седели. Изненадани от новите чувства, които буйно пламвали в сърцата им, влюбените вече поглеждали на света със съвсем други очи. Сякаш били сложили розови очила... Тя - в очите му - изглеждала най-прекрасна, най-нежна, най-единствена. Той - в очите й - изглеждал най-якият, най-смелият, най-красивият, най-чаровният. Въобще - един ,,принц,, ти казвам... Макар че след време виждала, че не е на бял кон, а на магаре. И всички качества били мааалко преувеличени... Ала било твърде късно да се тюхка и да се мае, ами си хвърляла прах в очите, като си повтаряла, че тук имала пръст Съдбата. Освен това си разсъждавала, че след като веднъж се е бракосъчетала и е сторила подобна грешка, струвало ли си да я повтаря ... До подобни прозрения достигал и ,,принцът,,. И той по някое време учудено се стряскал от съществото до него и се питал това ли било онова крехко и нежно създание, за което някога примирал от възхищение...
Но такива мисли се появявали много по-нататък в годините и времето. Защото в началния стадий на любовта всичко било розово, по-розово и най-розово...
следва
По същото време Купидон се разхождал между гостите. Бил щастлив вече, че не е ерген, че са го задомили и че вече бил бракуван. Хвърлил мил поглед към милото лице на Малечка Палечка, а тя му отвърнала с най-прекрасната усмивка на света. Така се усетил още повече вдъхновен за нови подвизи. Макар че бил на собственото си сватбено тържество, той носел колчана си с нови-новенички стрелички и по навик дебнел да намери някоя двойка, която да превърне във влюбена...
Размишлявал още, че много хубав девиз бил измислил за своя празник. Над сцената, където се кършели музикантите,висял лозунг, на който с разноцветни букви били изписани неговите любими думички: ,,Здравей! Как си? Обичам те!,, . Обикновено, когато се приближавал до набелязаната двойка, той поздравявал. После се осведомявал за здравословното й състояние, а после изненадващо я застрелвал с невидимите стрелички. Така хората си тръгвали окрилени от партито, от дансинга или от пейката, на която седели. Изненадани от новите чувства, които буйно пламвали в сърцата им, влюбените вече поглеждали на света със съвсем други очи. Сякаш били сложили розови очила... Тя - в очите му - изглеждала най-прекрасна, най-нежна, най-единствена. Той - в очите й - изглеждал най-якият, най-смелият, най-красивият, най-чаровният. Въобще - един ,,принц,, ти казвам... Макар че след време виждала, че не е на бял кон, а на магаре. И всички качества били мааалко преувеличени... Ала било твърде късно да се тюхка и да се мае, ами си хвърляла прах в очите, като си повтаряла, че тук имала пръст Съдбата. Освен това си разсъждавала, че след като веднъж се е бракосъчетала и е сторила подобна грешка, струвало ли си да я повтаря ... До подобни прозрения достигал и ,,принцът,,. И той по някое време учудено се стряскал от съществото до него и се питал това ли било онова крехко и нежно създание, за което някога примирал от възхищение...
Но такива мисли се появявали много по-нататък в годините и времето. Защото в началния стадий на любовта всичко било розово, по-розово и най-розово...
следва
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол