Създателката на измислици изслушала внимателно какви ги говори Пепеляшка. Струвало й се странно, но в света на приказните герои какво ли не се случвало и такава обърквация била твърде възможна. Затова тя решила да започне да подготвя и следващата венчавка и да премени с бутикови и маркови костюми евентуалните младоженци. Мед й капело на сърцето и се чувствала призвана да помогне с каквото може.
                Тя побързала да съобщи на принца, който потръпвал с едното си крило и лекичко го поглаждал, защото бил свикнал с него. Новината малко го изненадала, но се сетил, че понякога му омръзвало да ходи стар ерген и никоя да не се грижи за него, още повече, че не можел даже едно кафе сам да си направи. Въобще мъжете били сякаш с две леви ръце, когато ставало въпрос за готвене и чистене. А като разбрал, че една самотна домакиня се е отплеснала по него, веднага си направил сметката, че жертвата си струвала. Преборил срамежливостта си и взел ръката на Пепеляшка в своята. Тогава Купидон ги издебнал, прицелил се и ги застрелял с любовните си стрели. Жреците, които попийвали на съседната маса, побързали да кажат вълшебни слова. Така героите отново били омагьосани, само че с магията на любовта, която в началото, както всички знаете, била само в розови нюанси... Ала животът бил пред тях и имало време за всичко - и за очарования, и за разочарования. Пепеляшка също, разбира се, крояла планове. Мислела си, че трябва да подпишат предварителен съжителствен договор / тази думичка ,,съжителство,, в последно време била много модерна/. С него трябвало да се уточни един важен детайл от бъдещето. Когато тя щяла да остарее, а нейният принц случайно да се отплесне по някоя млада девойка и да си развее байрака, и реши да приключи многогодишния съвместен живот, то да има клауза, с която да се решават нейните материални въпроси за сметка на неговите имущества и авоари. Така било в другите цивилизовани приказки...
                Още на следващата неделя вдигнали сватба и влюбената двойка застанала щастлива пред олтара... Между другото Пепеляшка успяла да направи забележка на оня висок, ярък човек да не се стиска, ами да отскочи до денонощния МОЛ и да купи обувки на Малката кибритопродавачка, за да не шляпа боса по асфалта...
                На тържеството и вие сте били там. Яли сте и сте пили. По мустаците ви е текло. По брадите ви изтекло. А в устата нищо не останало...
                А пък създателката на тези драсканици била толкова уморена от всичките веселби, че усещала как крехките й сили са на свършване.Опасявала се даже, че приказката може да се превърне в онзи филм, в който се говорело не само за сватби, ами и за едно погребение. Представила си възпоменателни речи и поднесени венци... Погледнала малкото шишенце с отмерена дозичка хапчета, които винаги можела да предозира. Така можела да напусне този грешен и приказен свят и да намери изход...
При тази мисъл тя естествено си плюла в пазвата, завъртяла се на токчета около себе си, подскочила на един крак в четирите посоки на света, за да спи зло под камък. Амин!...