Това бе денят на Свети Валентин. Влюбените си разменяха подаръчета и целувки. Тези, които не бяха толкова влюбени, се правеха на такива. Не им пречеше да си имат по едно плюшено сърце и да се радват на надписа ,, I love you.,,
                  Пепеляшка бе почистила боба от лещата. Бе подредила дома. Бе покрила масата с празнична покривка, на която бе посипала двусмислено розови листенца. Искаше да подсети своя възлюбен за какво ще става въпрос точно тази вечер. Постави свещници и запали свещичките. Подреди приборите. Полюбува  се на цялата тази прелест. После взе подаръка, обвит в лъскава хартия. Беше изплетеният пуловер от коприва, който имаше вълшебната задача да превърне омагъосания принц в супермен...
                  Посрещна го в коридора. Помогна му да съблече скъпия балтон/той винаги носеше маркови дрехи/. После го обсипа с целувки и го поведе към хола, като стискаше перата  на останалото все още лебедово крило. Поседяха заедно пред отрупаната маса, а после тя му показа изплетената дреха. Той пък извади малко пликче, в което се червенееха копринено бюстие и  бикини/ изборът бе направен след дълъг разговор с продавачката на бельо/. Пепеляшка направо изпадна във възторг и побърза да пробва подаръка. После изигра пред принца най-хубавата част от филма ,,Девет седмици и половина,, с Ким Бейсинджър. Тая роля най й подхождаше, така че принцът нямаше нищо против да изиграе Мики Рурк като млад любовник...
                 После, след страстната нежна игра, дълго лежаха и отпочиваха от тая любовна буря. Принцът грижливо я зави с лебедово крило, а тя щастлива се сгуши в беличките перца. После в полусън чу, че могат заедно да отидат на круиз сред океан. Обаче тя възмутена заяви, че получава морска болест. Последният път, когато бе пътувала с кораб, докато другите се веселяха,тя през цялото време седеше с глава, забутана в оранжева кофа, и повръщаше вътрешностите си. Така че като спомен от това пътешествие бе останало дъното на тази злополучна кофа. Не. Нещо друго? Да литнат до Европа? А, не. Сега беше опасно заради малките мукчета, които я бяха населили в последно време. А те били големи досадници. Не можеш да се обличаш както си искаш, а трябва да закопчаваш дрехата си от горе до долу, и да не се вижда никаква плът. Даже и шамия трябва да се научи да носи. Не. И това не става. Да се повозят с частен аеробус. О-о! В никакъв случай. От въздушните ями направо изпадаше в безтегловност и получаваше паническо разстройство. Ами какво тогава? У дома, разбира се. Тук си бе най-хубаво. Тук си бяха истински, обичащи, естествени. Така и направиха...
                На другия ден Пепеляшка измете двора, поля цветята, свърши някоя друга домакинска работа. Видя, че един каруцар с каруца се спря до оградата и се провикна, че събирал круши. Тя се учуди и си помисли, че  тоя ахмак съвсем е объркал приказката. В оригиналната героят даваше сливи за смет. Но обърквации ставаха винаги. Затова Пепеляшка му даде круши, колкото искаше. Даже му каза рецепта как да си направи туршийка от кисели круши. Те били много богати на витамин С и предпазвали някога моряците от страшната болест скорбут, при която опадвали зъбите. Купувачът се възрадвал и си тръгнал по живо, по здраво. Зер, не искал да се види с опадали зъби...
               А над всички с любовен поглед се реел светецът, който бил убеден, че неговият празник бил отбелязан достойно и както подобава...