Ден като ден. Носещ спомени от някакво отминало време. Когато Денят се е празнувал като празник на жената. Също - на майката. Също - на колежката. На - тайната любовница. А защо не и на приятеля. Защото ако нямаш някоя жена в главата - ще отидеш да се натряскаш с приятеля. Хем няма да му купуваш цветя. А ще си разправяте лакърдии, разни хвалби колко мадами си свалил. Ех, нейсе! Може да пратиш букет на майка си, че тя е вече стара, престаряла, че да я зарадваш с малко внимание. Ех, може и да зарадваш някоя колежка и да я изненадаш с красива роза. Без бодли. Може да я поканиш на вечеря. На романтична? Айде сега... Чак пък толкова романтика. Тя е за празника на един друг светец. 
                 Най се радват малките деца. Те май най-много се досещат за мама. Без нея не могат. Кой ще ги събужда в ранна доба , за да тръгнат на училище? Кой ще им приготви закуската? На кого ще се оплачат, когато някой несправедливо ги е наранил? Ама то големи мъже да станат, пак на майчино рамо ще отидат да си поплачат. И големите поети за това са писали... Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне... И търсиш пак майка си...
                Изобщо въобще светът, колкото и да се е променил, върти- сучи, ама пак се залепи до мамината пазва. Че мама е като слънце. Ако можеше да огрее навсякъде... Ама и на нея силите й свършват и като някоя котка напъди децата си по някое време. Щото като са поотраснали, да си вземат пътя и да крачат бодро по него. Стига са се лигавили. А като дойде осми март , тогава да вземат да се сетят за нея. И изобщо за жената, де. Защото Този ден е ден и на еманципацията. Когато всички жени изведнъж решили, че са без права и са тръгнали да си търсят и да се борят за правата си. Даже са се сбили, защото когато ги пързалят - най мразят. Така, де. Те раждат света. Те оправят мъжете. Те им дават самочувствие даже ч е са мъже. Все ги побутват в първите редици, все им дават кураж и за битки, па и за любов даже. Ами че момата като не приеме китката от момъка, що сълзи ще има изплакани от него на майчино рамо... Та така. Светът се върти все около полата или около жената. Няма да объркваме народните носии, щото някъде носят шотландски полички, но това е традиция. Тя минава в друга категория.
              Еманципация или еманципатия, както бе казал един известен човек, жената продължава да се бори и да вади сама хляба си. Да гледа деца, да ходи на работа, да бъде домакиня, и майка, и любовница. Въобще - три в едно. Една за всички. Тя е като звездица в тъмна нощ. Тя е майчица - златна сенчица. Така е казано в мъдри поговорки.
             Ако още не сте се досетили - да не забравите да направите оборот на съседния цветарски магазин... Купете цвете. Дарете любов.

Пожелавам ти много здраве и успехи!

Хубав празничен ден!