Пролетта обу новите си зелени пантофки. Беше пропътувала светлинни години от града на Бога и пак бе дошла на познатата планета. Носеше палитра с любими цветове. Настана време за свещенодействие. Нарисува със зелено. По-зелено. Най-зелено. Боядиса с малки фини четчици. И с голямата баданарка. Пейзажът се променяше. В миналото оставаха картините на посестримите Зима и Снежната царица. Вярно бе,че заскрежените фигурки по стъклата на прозорците също бяха красиви. Ала трябваше само Слънцето да ги оближе и те изчезваха. Вярно бе, че и Бялата планина блестеше, сякаш посипана със захар. Вярно бе, че децата се радваха на преспите и се спускаха по тях с шейни. А възрастните се плъзгаха със ски от високото. После, долу, в ниското, чакаха на опашки пред лифта, за да се покатерят отново на върха. Пак да се спуснат надолу и пак да чакат с часове пред лифта. И така цял ден времето им минаваше в тези еднообразни действия, които обаче им доставяха удоволствие и щастие.
               А сега черните клони на дърветата щяха да се украсят със зелени листи. В короните им пак щяха да свият гнезда птиците, за да отгледат още едно потомство. Някои от тях идваха от далечни страни, за да се приберат тук - в родния за тях край. Пролетта дорисува белите кръгчета на маргаритите. Жълтото - на жълтите парички. Синьото - на кукувичето гнездо, което приличаше на узрял грозд. Великденчета вирнаха цикламени цветчета и заявиха, че наближава голям празник, чието име те с гордост носеха. Полянката се изпъстри с цветя. Запяха птичките. Пчеличките излязоха от кошерите и се подготвиха за усилна работа. Опияняваха се от нектара, от който щяха да приготвят златен мед. Слънцето се показа смело иззад облаците.
               Не й беше лесно на Пролетта. Колко пъти й се бе случвало да разтървава двамата братя - Южняка и Северняка. Когато те се сблъскваха, се появявше такава буря и такъв циклон се образуваше, че Баба Зима и Снежната царица се връщаха на бял кон задълго. Тогава белоцветните вишни губеха цветовете си, ридаеха горко затова, че бяха измамени. После и хората се оплакваха, че нямало достатъчно череши и вишнички, поради измръзване. Намазваха само търговците, които вдигаха така цените, та всеки го заболяваше коремът, при покупка на едно килце от ценния сладък плод.
              Пролетта носеше нов живот и надежда. Макар че бе изтъркано като изказ, се използваше в стихове и в проза. Момичетата боядисваха ноктите си също в зелено и тръгваха да търсят своите възлюбени. Юношите, разбира се, се влюбваха без да им мигне окото, защото нямаха време за губене. И всички й се радваха. И стари, и млади. Откъсваха от разноцветната й дреха парцалчета и лентички и ги връзваха на цъфнали дръвчета. Това бе стар обичай, който те никак не искаха да забравят. По едно време Пролетта се видя с изпокъсани одежди и побърза да прикрие голотата си с вечнозелените клонки на елите. И в нова премяна продължи да рисува и да извършва свещенодействия, защото именно тя бе определена за тях.