Постинг
25.02.2020 11:39 -
2
Затичала се по стълбите нагоре. Открехнала вратата. Зловещото изскърцване не изплашило принцесата. Напротив. Смело влязла в малката стаичка и се огледала. Всичко си стояло на мястото. Потърсила с очи да види добре къде било паднало проклетото вретено. Не било на стола и под него. Не било на леглото и под него. А! Ето къде се въргаляло! Под старата стъклена масичка за кафе. Е, сега вече дошло време да се отърве от него. Запалила камината. Отнело й доста време, тъй като сто години никой не беше чистил комина, та й се наложило да се нагълта с дим и прахоляк. Като кашляла и бършела сълзите си , тя взела предмета, който и донесъл само страшни сънища и никакво спокойствие, и с удоволствие го запратила в извиващите се пламъци. Те сякаш танцували и го обгърнали с червените си езици. Играли си с него, докато не го превърнали на пепел. Е, сега принцесата била доволна . Знаела, че най - сетне никоя друга принцеса няма да бъде приспивана за цял век.
После погледнала през прозореца и видяла , че целият царски дворец се бил упътил към царския театър. Най-напред вървели нейните родители. След тях ги следвали всички придворни дами и пажове. Около тях се премятали клоуните джуджета, които се кривели, подскачали, търкаляли се и правели всевъзможни физиономии, с единствена цел - да разсмеят околните. А там , в театъра, на сцената ги очаквал известен певец, който дошъл от земята, която се намирала зад високата планина. Когато всички се събрали и заели местата си, той запял. Запял и заразказвал как изобщо не му бил лесен животът и как преживял какво ли не. Дните му били ту бели, ту черни. Понякога се прокрадвал някой друг цвят от небесната дъга и тогава наистина се чувствал щастлив. Ето, за тези мигове си струвало да се радваш и затова наистина си струвало да живееш. Принцесата много не разбирала още на какаво толкова трябва да се радва, защото дългият сън я беше потапял само в стряскащи кошмари, в които бродели върколаци, пробягвали сенки, летели странни птици с извити човки, изпълвали нощта със своите крясъци, от клоните се спускали тарантули и причаквали жертвата си. А в тъмните води на морската лагуна плували октоподи, които се заканвали да обвият с лепкавите си пипала всеки, който нагазвал във водите. По тази причина тя много не вярвала , че морската лагуна, където бил домът на този певец, била слънчева и не криела никакви опасности. Ала слушала прекрасните мелодии, защото отдавна не била ходила на представление, както и всички останали. А певецът с благодарност събирал искрени аплодисменти и букети с цветя. Никога не бил виждал толкова много цветя. И принцесата - също.
После погледнала през прозореца и видяла , че целият царски дворец се бил упътил към царския театър. Най-напред вървели нейните родители. След тях ги следвали всички придворни дами и пажове. Около тях се премятали клоуните джуджета, които се кривели, подскачали, търкаляли се и правели всевъзможни физиономии, с единствена цел - да разсмеят околните. А там , в театъра, на сцената ги очаквал известен певец, който дошъл от земята, която се намирала зад високата планина. Когато всички се събрали и заели местата си, той запял. Запял и заразказвал как изобщо не му бил лесен животът и как преживял какво ли не. Дните му били ту бели, ту черни. Понякога се прокрадвал някой друг цвят от небесната дъга и тогава наистина се чувствал щастлив. Ето, за тези мигове си струвало да се радваш и затова наистина си струвало да живееш. Принцесата много не разбирала още на какаво толкова трябва да се радва, защото дългият сън я беше потапял само в стряскащи кошмари, в които бродели върколаци, пробягвали сенки, летели странни птици с извити човки, изпълвали нощта със своите крясъци, от клоните се спускали тарантули и причаквали жертвата си. А в тъмните води на морската лагуна плували октоподи, които се заканвали да обвият с лепкавите си пипала всеки, който нагазвал във водите. По тази причина тя много не вярвала , че морската лагуна, където бил домът на този певец, била слънчева и не криела никакви опасности. Ала слушала прекрасните мелодии, защото отдавна не била ходила на представление, както и всички останали. А певецът с благодарност събирал искрени аплодисменти и букети с цветя. Никога не бил виждал толкова много цветя. И принцесата - също.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол