A после започвало пиршеството. Или голямото плюскане. Прислугата неперекъснато сновяла между кухнята и залата, където била приготвена дълга маса. Целият царски двор се премествал около нея. Всеки заемал мястото си и очаквал старта. Сякаш век не били слагали парченце в устата си. Нахвърляли се стръвно на изисканите блюда и ястия. А тук присъствало какво ли не. В изрисувани табли вече спели последния си сън печени прасенца с лимонче в устата. Птици, с хрупкава кожица и вирнати кълки, изтърбушени, а после запълнени с плънка от ориз и стафиди, били кацнали в последен полет. Захаросани плодове се мъдрели във фруктиери от цветно стъкло. Сладкиши с бляскави глазури радвали окото. Майсторите по карвинг били измайсторили причудливи фигури от дини и пъпеши. Виното се леело от каните щедро. Задгранични напитки като руски квас, бразилско кафе и какао, и чешка бира разнообразявали менюто. Всичко това било опустошавано в рамките на часове, макар че да се приготвят ястията отивало доста време. Само готвачите и помощниците им си знаели колко пот и нерви били изхабени.
       После се появявал придворният концерт майстор. Той давал знак на музикантите и зазвучавал новият менует. Дамите и кавалерите се строявали в редички и заигравали своя танц. Покланяли се един на друг, докосвали пръсти, подскачали, кой тромаво, натежал от погълнатото количество храна, кой весело, развеселен  от няколкото в повече изпити чашки. Дамите от време на време повдигали кринолините си и показвали прелестни пантофки, обути на още по-прелестни крачета, а кавалерите почуквали с токовете на обувките си. По някое време двойките отивали да се усамотят, за да се отдадат на още по-любими занимания. Едни заспивали, щом помиришат възглавницата,а други не заспивали до сутринта. Накрая и те уморени затваряли клепачи.
      А царкинята отдавна ги била изоставила, още докато били в трапезарията, и си отишла в кулата, за да си дояде захаросаната ябълка. Тук отворила стария албум, който била пренесла от стаята си. От него се изсипали куп изрезки от вестници, списания, програми за тв - предавания и кино. Навярно добрата фея ги била събирала, за да знае девойката как преминал животът й, докато спяла. После се погледнала в огледалото, което не лъжело. То казало, че преживелите летаргия не оставали вечно млади, а напротив. Старостта идвала и безпощадно оставяла своите следи. Кичурите, някога кестеняви, сега побелявали. Бръчките се врязвали по-дълбоко. Движенията се забавяли. Времето било безмилостно не само към нея, а към всички. Е, поне то било истинско. И успокоена , тя прегърнала възглавницата.