Принцесата опитвала продуктите. В плато комбинато били наредени различни представители на рибното богатство. Тя прегледала всички. Дори и калмарите, които били жилави, и бейби октоподчета, за които й било много жал, задето им бил отнет живота толкоз рано. Панираните пипала на големите октоподи я стряскали,тъй като й навявали спомени от сънища. Най й допаднала пъстървата, защото била расла в чисти води. И омарът не бил лош, макар че се измъчила при използването на специалните щипци и ножове. 
           Похапнала оттук - оттам и се отправила в парка. Там младежи и девойки си прекарвали весело времето. Едно от любимите занимания  било да се гонят като щурави между храстите. Тичали напред-назад и  всеки се заливал от смях, щом някой от играещите го настигал. Казвали си един на друг :,,Пу, гониш!,, и играта продължавала. Облечени в пъстри дрехи, приличали на огромно ято папагали, които изпълвали въздуха с крясъци. Принцесата си помислила дали да не хукне след тях, но този невъобразим шум все още не я привличал. Ами така де! Една стотачка години била в пълна глухота и сега изведнъж трябвало веднага да се приспособи. Затова предпочела да отиде край малкото изкуствено езерце. За нейна изненада съзряла във водите пасаж от рибки златоперки. Ах, този иконом! Успял да я изненада и зарадва. Така ами ! Не всички риби били годни за ядене. Някои били родени само за красота. Ето как сега безгрижно си плували, доволни от пространството и храната, която получавали тук. Тя взела кепчето и загребала с него. Уловила една златоперка и я изсипала в сферичен аквариум, който била намерила в стария долап , докато разчиствала боклуците от него. Ето сега можело да използва тази стара вещ за новия си другар.