Хората много се интересуваха от магии. Например най-много обичаха да се превръщат в прасета. Ей такива мъъънички и рооозовки... А други бяха не толкова мънички и розовки. Любимото им занимание беше да се въргалят в локвата. Про...

               Песните в живота на българите са изигравали голяма роля. Те са ги крепели в най-трудните моменти от живота им. Когато им е било радостно - са пеели. Когато им е било тъжно - пак са пеели. Песента издава характера.Песента к...

              Съдбата беше присмехулник. Все й се искаше да се пошегува. Обикновено стоеше ей зад оная врата. Или се криеше в някое ъгълче. Или се бе мушнала под леглото. Или се бе покатерила някъде навън в шубраците, сред клоните на дър...

              Хората постоянно се грижеха за своята прехрана. Тя беше най-важното перо в техния бюджет. Всичко се въртеше около трапезата. Около нея отбелязваха и весели, и тъжни празници. И сватби, и кръщенета, и рождени и именни дни. И...

              Играеха си. Вземаха жилките и чупеха лампите. По улиците не остана една за свят. Или за светло. Пречеше им редът. Спокойствието. Тишината. Затова се втурваха с неистови крясъци. И нападаха. Въображаемия враг. Посичаха го с ...

    Кошмар... Земетръси раздират земната гръд. Издигат планини. Потапят долини. Преместват материци. Бучене. Преобръщат се пластове. Пръст. Скали. Лава. Огън и жупел. Изчезват държави. Страни. Цивилизации... Сякаш нищо не е имало. Сякаш ...

       Водата на заспиващото море е сребристосива, турмалиново зелена, черна и тъмносиня. Вълните се гонят в безкрайната шир и никога не се стигат. Мият нечии стъпки по нежния пясък. По есенния плаж влюбена двойка е отминала. Но е остави...

   Пак отиде до морето.То миеше бреговете така, както го правеше и миналата година. И по-миналата. И по-миналата... Вече не помнеше колко време бе останал на този остров. Сред космоса. Нямаше представа. Времето се бе извъртяло. Все очакв...

   Пътят се виеше пред очите му. Водеше го към дома. Ето сега трябваше да заобиколи тази малка планета, а после да премине през звездния метеоритен поток  и тогава вече щеше да бъде близо... Родното място си оставаше все още мечта. Бе се...

          Мно-о-го му трябваше... Да се занимава с тая дивачка. Не ще да се цивилизова. Не ще. Облече я в сатен и муселин. Води я на опера.  Показва я в обществото. Ама тя  си е свикнала да се катери по баирите. Да превзема чукарите. Да ...

         Пак бе време за ядене. А цял ден не бе сложил и трохичка в устата си. Докога трябваше да търпи този пост! Човекът бе машина, която трябваше да се захранва от време на време. Тялото не издържаше повече на натоварвания, ако не пол...

       Умираш от глад. Свредел усещаш в стомаха си. Превръща се в неописуема болка. Мисълта ти рисува. Мечта. Да похапнеш. Нещо. Привиждат ти се. Отрупани трапези. Блюда, препълнени с всякакви ястия. Вкусно печено прасенце. Или патица. И...