Есен. Неусетно настъпва. С приятен хлад. Все още не се свиваш от студ. Можеш да се разходиш спокойно навън. Без да бързаш да се прибираш у дома на топличко. Все още. Денят е дълъг и съумяваш да повървиш по светлия тротоар, без да ти е ...

      Следеше . Дивеча.Беше замръзнал.Но не
усещаше студа. Беше се превърнал в онзи клон. На онова дърво. Откога дебнеше. Звяра. Трябваше да го гръмне. Трябваше да го пресрещне. Да насочи дулото. Да срещне погледа му. Да усети неговия ст...

       Ама какво правят тия човеци? Беше предвидило да ги срещне. Там. На онзи кръстопът. Тя трябваше да изчака зеления цвят на светофара. Той щеше да я зърне пред себе си. Тя трябваше да изтърве чантата си. Той - да й помага да събере и...

       Човечеството. Съвземаше се. От поредния кошмар. Който само си беше приготвило. Злоба и ненавист бе трупало. Невидимите лъчи на емоцията се трансформираха. В друга енергия. На отмъщение и омраза. Потокът от невидими частици се прев...

     Колко красив бе светът! Розов. Човеците бяха добри. Добрички. Обичаха се. Не се мразеха. Правиха си добрини. Добринки. Усмихваха се. Прегръщаха се. Подаваха си ръце. Здрависваха се. Не си мислеха лошото. Не си завиждаха. Не лицемери...