Постинг
01.05.2009 14:43 -
ДУША
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2441 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2009 19:12
Прочетен: 2441 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 26.08.2009 19:12
Бяха накацали навсякъде. По перваза на прозореца, на шкафчето, до малките креватчета. Оглеждаха се и търсеха. Всяко - своя приемник. Това бяха истински ангелчета. Наблюдаваха новородените телца, които сега имаха само инстинкти. Бяха животинчета. Не мислеха, не разсъждаваха.Сивото им вещество бе още празен диск. Но оттук нататък като на грамофонна плоча щеше да се записва всичко. В тази сиво-бяла материя. Щяха да се възпроизвеждат знания. А също от нея щяха да се раждат истини. А засега новото същество щеше да се храни, да плаче, да се оглежда, да спи... И в сладката беззъба усмивка щяха да се вглеждат неговите близки. И щяха да се грижат и да му се радват.
Душата беше търпелива. Тя очакваше оня миг, когато щеше да се превърне в негови личност и разум. Защото бе енергия. Не се губеше. Идеше от небитието. Вграждаше се в човека и пътуваше с него през целия жизнен цикъл. Докато дойдеше времето. На Страшния съд. Тогава трябваше да отговаря за всичко. Което бе вършила. Добро. Или зло.
А сега Тя бе само едно прекрасно създание. С бели, пухкави крилца. Очакваше своя приемник. За да остане при него. И силно се надяваше. Да не бъде излъгана. Преметната. Изпързаляна. Да не се почувства с разбити крила. И се страхуваше. Много. Да не се превърне. Някой ден. В Демон.
injir
Душата беше търпелива. Тя очакваше оня миг, когато щеше да се превърне в негови личност и разум. Защото бе енергия. Не се губеше. Идеше от небитието. Вграждаше се в човека и пътуваше с него през целия жизнен цикъл. Докато дойдеше времето. На Страшния съд. Тогава трябваше да отговаря за всичко. Което бе вършила. Добро. Или зло.
А сега Тя бе само едно прекрасно създание. С бели, пухкави крилца. Очакваше своя приемник. За да остане при него. И силно се надяваше. Да не бъде излъгана. Преметната. Изпързаляна. Да не се почувства с разбити крила. И се страхуваше. Много. Да не се превърне. Някой ден. В Демон.
injir
Никак не е лошо - хареса ми. Дано ангелчето не се превърне в демон, дано...
цитирай
2.
анонимен -
да ,
01.05.2009 16:27
01.05.2009 16:27
щяха да се раждат истини , но също и лъжи .
щеше да се твори добро и да се твори зло .
животът - това е изпитът на душите .
Поздрави!:)
цитирайщеше да се твори добро и да се твори зло .
животът - това е изпитът на душите .
Поздрави!:)
Сигурно е точно така, както го описваш.Бяла дъска и на нея записваме добро и лошо.Дано доброто е повече :)
цитирайТакава е душата, но за съжаление е сякаш невъзможно да остане такава. Всички казват, че когато човек е влюбен, оглупява. А може би е точно обратното: когато човек е влюбен и вижда партньора в идеална светлина, той го вижда такъв, какъвто е в действителност, такъв, какъвто е бил създаден в замисъла на Твореца... а всичко останало, тъмно, което съществува у него е само шлака, натрупана през живота му тук...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол