Постинг
24.04.2010 09:17 -
Неприказка
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4417 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 26.04.2010 00:54
Прочетен: 4417 Коментари: 11 Гласове:
17
Последна промяна: 26.04.2010 00:54
Юнакът бил тръгнал към непознатото. И вместо на белия овен - паднал на черния. И отишъл чак на долната земя. А там - блато. И в него - затънали каруци. С много Андрешковци. Седят си в тинята и си разправят неприказки. Как не искали да им е добре. Ами на Вуте да е зле. Че Бог е високо. А царят - не се знае къде е. Че каквото си надробил - това си изсърбал. Че всичко все е от трън - та на глог. И всяко нещо е през куп - за грош. Че всичко, което не се купува с пари - се купува с много пари...
Ей такъв свят! Сгрешен свят. Щото се бил извъртял на 45 стъпки - назад и 20 - встрани. А и посоката била сбъркана. И затова не всичко било по реда си, и не всичко - като за света. Тук само се играели игрички. На добри и лоши момчета. На сиви клоуни и кардинали. На ,,на ти си куклите - дай си ми парцалките!,, А юнакът бил смел. Борел се. С кой мислите ? С ламята естествено. Триглавата. Ама туловището й било затиснало изворите с жива вода. А закъде бил животът без нея?
Та затъналите се мъчели сами да се изтеглят от калта. Хващали се за косите по подобие на един друг известен герой от измислиците. И се катерили, и изкачвали, и падали, и ставали, но не били нито барони, нито аристократи, та затова усилията им били напразни.
А още юнакът се надявал на голямата птица, която можела да ги отнесе оттука. И когато викнела ,,пиу,, - трябвало да я храни с месо. И той режел от плътта на всеки, защото хората искали да бъдат спасени. Затова давали мило и драго и доброволно търпели и мълчели. Били такова племе. Което все се надявало. На едната душа, която стискали със зъби, и на едното сърце, което туптяло в гърдите им, изпълнено с обич по родния край. И все си казвали, че там, горе, някъде, има рай.
Защото животът все пак отминавал. И времето вървяло, течало, летяло... Независимо от тях. Въпреки всичко. Та, нямало закога. Толкова дълго и вечно да чакат. А и съмвало. И се виждало. Кой е крив, а кой - прав. И криво да седят - ама право да съдят. Защото хич не им се искало. Както било в една друга история. Като жабите в пресъхнало блато. Да изкрякат. И да се споминат. Амин.... Ама какво е това? Пак ли овен се задава? Бял или черен? Познайте...
injir
Ей такъв свят! Сгрешен свят. Щото се бил извъртял на 45 стъпки - назад и 20 - встрани. А и посоката била сбъркана. И затова не всичко било по реда си, и не всичко - като за света. Тук само се играели игрички. На добри и лоши момчета. На сиви клоуни и кардинали. На ,,на ти си куклите - дай си ми парцалките!,, А юнакът бил смел. Борел се. С кой мислите ? С ламята естествено. Триглавата. Ама туловището й било затиснало изворите с жива вода. А закъде бил животът без нея?
Та затъналите се мъчели сами да се изтеглят от калта. Хващали се за косите по подобие на един друг известен герой от измислиците. И се катерили, и изкачвали, и падали, и ставали, но не били нито барони, нито аристократи, та затова усилията им били напразни.
А още юнакът се надявал на голямата птица, която можела да ги отнесе оттука. И когато викнела ,,пиу,, - трябвало да я храни с месо. И той режел от плътта на всеки, защото хората искали да бъдат спасени. Затова давали мило и драго и доброволно търпели и мълчели. Били такова племе. Което все се надявало. На едната душа, която стискали със зъби, и на едното сърце, което туптяло в гърдите им, изпълнено с обич по родния край. И все си казвали, че там, горе, някъде, има рай.
Защото животът все пак отминавал. И времето вървяло, течало, летяло... Независимо от тях. Въпреки всичко. Та, нямало закога. Толкова дълго и вечно да чакат. А и съмвало. И се виждало. Кой е крив, а кой - прав. И криво да седят - ама право да съдят. Защото хич не им се искало. Както било в една друга история. Като жабите в пресъхнало блато. Да изкрякат. И да се споминат. Амин.... Ама какво е това? Пак ли овен се задава? Бял или черен? Познайте...
injir
познах ли? Със сигурност обаче не е бяла лястовица ..
цитирайЦветовете - според надеждите...
цитирайе, какъвто си го пожелаем...може и да е разноцветен
тази неприказка е пълна с много истини
цитирайтази неприказка е пълна с много истини
Хубаво наредено!
А моята асоциация е "Умно село" На Доньо Донев:
http://www.youtube.com/watch?v=lUekh6bMKJ8
Б.
цитирайА моята асоциация е "Умно село" На Доньо Донев:
http://www.youtube.com/watch?v=lUekh6bMKJ8
Б.
Много истина има в тази неприказка, Injir!
цитирайНеприказките са си неприказки , Сkarlet !
цитирай
7.
анонимен -
голяма злоба
29.04.2010 06:33
29.04.2010 06:33
Четох коментара ти ,че не можеш да си обясниш любовта на един поет и една поетеса от блога и ровиш за разясняване . Мога да ти разясня , макар и със скандал и не приказно да ти кажа да не си вреш носа и да не пречиш на хората . Не е приказно . . .
цитирайАз разбирам, човече! Ти нещо не си разбрал. Няма злоба у мен. И не си ,,вра,, носа. Това май ти го правиш. И на никого не преча. Най-малко, когато хората се обичат. Пожелавам им щастие. И на теб - също!
цитирайвсеки може да намери познат образ /и/ и да реши участва ли в такава зомбираща приказка-истина! Прекрасна идея и изпълнение! Привет и нови успехи!
цитирайостриган - няма за какво да се захванеш:))))
цитирай:)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол