Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2010 23:00 - Кал
Автор: injir Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5611 Коментари: 21 Гласове:
36

Последна промяна: 13.08.2010 16:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       Газеше вече толкова време. В тази зелена като зелена трева кал. Само че - кал. Това бяха малки едноклетъчни, създадени в лабораториите на генните инженери. Бяха програмирани да изяждат боклука. Човеците така и не се научиха да поставят в празните контейнери това, което им бе непотребно. Изхвърляха всичко, което свареха, където свареха. Планетата им заприлича на един огромен кош с боклук. А, бе, нямаше спасение. Ни глоби, ни наказания, нищо не ги спря. Е, на помощ пак дойде науката. Тези малки зелени еуглени / така шеговито ги нарекоха/ бяха ненаситни. Вечно гладни, вечно търсещи, вечно недояли.
       Сега обаче човечеството трябваше да си яде попарата. Тази кал не си стоеше само около контейнерите, ами плъзна навсякъде. Добре, че програмките на тези същества  работеха както трябва. Разпознаваха човешкото ДНК и не го нападаха. Иначе рискуваха Земята да се превърне във филм на ужасите.
       Затова сега ядно газеше в тази зелена гадна слузеста кал, а животинките само го помирисваха, така да се каже. Имаха специални сензори, които разгадаваха различни миризми. Усещаха ли, че има някъде боклук, се настървяваха и тръгваха като река. Не можеш я спря. Брей! Каква беля си взеха на главата! Технологии. Често се обръщаха срещу двукраките си създатели. Колкото и те да бяха толерантни към мислещите измислени и създадени от тях същества. Понякога можеха да те изненадат. Изведнъж си решаваха да не зачитат човека и го оплескваха с гнусотията си. Ама няма как. Като газиш в калта, няма как да не те оплеска. Дори и да ходиш на пръсти.
        Та, така. Вървеше и размишляваше колко слаб е понякога човек. Да се пребори с гадостите в живота. Опитваш се да ги промениш, ама те си остават гадости. Това е. Ама, какво е това? Зелените малки чудовища разтопиха ботушите му! Ей, къде така, бе! Забравихте ли за какво сте създадени? Я си стойте покрай контейнера! В контейнера! Там ви е мястото. Иначе току виж са възприели някоя мисъл от средновековието . Как беше? Кой го бе казал? А-а! ,,Има човек - има проблем. Няма човек - няма проблем.,, Ужас! Само това не трябваше да научават. Дано нямаха срив в паметта! И човекът забърза към най-близката станция на техниците. Да съобщи за евентуалната повреда...

          injir
             



Тагове:   кал,


Гласувай:
36



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Ноовите технологии. Какво ли чудовище ще родят.
10.08.2010 23:29
Аз лично, смятам, че прекалено бързия технически прогрес в крайна сметка ще погуби хората. Първо, много малка част успяват постоянно да са в крак и второ, възможно е в един момент да изтървем контрола.
цитирай
2. injir - Да не викаме дявола.:)
10.08.2010 23:35
Да не викаме дявола.:)
цитирай
3. zebb - ...
11.08.2010 00:57
Тази кал си е в нас ...май ...
Поздрави, Injir!:))
цитирай
4. injir - Някои са кални, някои - не.
11.08.2010 09:20
Някои са кални, някои - не.
цитирай
5. monaliza121 - Няколко дни...
11.08.2010 10:27
От няколко дни, все едни народни мъдрости ми се въртят в главата. И сега, като прочетох, веднага се сетих за тази: "С твоите камъни, по твоята глава".:)))))))

Поздрав!
цитирай
6. hristo27 - Много вярно си го отразила! По...
11.08.2010 11:25
Много вярно си го отразила!
Поздрав и от мен!
цитирай
7. lila - напомни ми едно филмче - Умно село. ...
11.08.2010 12:33
напомни ми едно филмче - Умно село.:))))

http://www.youtube.com/watch?v=x5Su-8BNWXI
цитирай
8. blagovestie - И всеки
11.08.2010 18:44
от нас - една планета, с всичко в нея, от гореописаното. И пак не сме се научили на почти нищо...
Поздрави :))
цитирай
9. ckarlet - Много точно си го написала "...
11.08.2010 19:06
Много точно си го написала "Като газиш в калта, няма как да не те оплеска. Дори и да ходиш на пръсти."
Поздрави!
цитирай
10. анонимен - Браво , injir !
11.08.2010 19:45
Много е добро . Обикновено изчаквам да напишеш няколко неща и тогава ги прочитам , но сега не се сдържах .
Винаги чета разказите ти на музика и е много въздействащо . Този го четох на :
http://www.youtube.com/watch?v=JqblBIjPA30&NR=1
мисля ,че е доста подходяща за разказа :-))
Поздрави !
цитирай
11. injir - Това е идея. Ще послушам.
11.08.2010 19:54
Това е идея. Ще послушам.
цитирай
12. injir - До отг.9.
11.08.2010 19:56
Даже ще ти направят маска от кал, за да си накалян и да не се отличаваш. :)
цитирай
13. boristodorov56 - Стрхотно. Нали ще усещат и душев...
11.08.2010 20:07
Стрхотно.
Нали ще усещат и душевните боклуци и човешки уроди?
цитирай
14. aqualia - Невероятно точно!
11.08.2010 22:01
Почти като по Бредбъри... :))))
цитирай
15. panazea - Хубав разказ!
12.08.2010 14:18
Не можеш да влезеш в калта и да си останеш чист!
Тези , които се правят на Господ, много трябва да внимават!
Поздрав, момиче!
цитирай
16. megg - Поздравления за разказа, injir!
13.08.2010 12:22
Вярно е, че като газиш в калта, няма как да не се омърсиш...макар и малко. Ама все си е по- дружко да стъпваш на пръсти! Хубав ден!:)
цитирай
17. mamas - Честит празник!
15.08.2010 09:01
Пожелавам ти здраве, късмет и нови вдъхновения!

Поздравления за разказа!
цитирай
18. injir - Благодаря ти! Честит да е на всички!
15.08.2010 10:18
Благодаря ти! Честит да е на всички!
цитирай
19. dengubara - Хареса ми!
16.08.2010 12:11
Спряла си преди ужасиите.
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай
20. injir - До отг.19
16.08.2010 19:32
Да продължа ли?
цитирай
21. linaviraassaamy - Хубаво е
22.08.2010 10:57
хареса ми!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1000020
Постинги: 323
Коментари: 2080
Гласове: 18500
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930