Те бяха бъдещето. Работеха, както бяха научени да работят. Много време и качествено. Трябваше да заработят пенсиите си, защото фондовете бяха празни. Нямаше да има достатъчно, тъй като административният апарат беше раздут като балон, а младите хора напускаха планетата, за да търсят препитанието си някъде далеч в големия планетарен съюз. Заплатите им хранеха чужди пенсионирани ,,маминки и татета,,, а за своите собствени нямаше как да се погрижат. Затова пък  старците им младееха, защото се бяха въоръжили с велико търпение. Даваха си кураж и с бодра крачка отиваха пак на работа. Бяха пазачи, метачи, чистачи. Ставаха ,,баби и дядо под наем,,  ,тъй като младото поколение все пак имаше нужда от нормална семейна среда. А те бяха незаменими. Поддържаха домовете в изрядна чистота. Подрязваха храстите в градините. Садяха зеленчуци и плодове и осигуряваха биопродукти. Когато бе необходимо, нарамваха старите кремаклии пушки, защото досадните летящи примати неочаквано се появяваха и крадяха от сладката реколта. Тогава старчетата си припомняха някогашните детски лудории и като на шега стреляха във въздуха, за да стреснат пришълците. После си разправяха стари вицове от казармата и все още се радваха на здравите си мишци и бързите си рефлекси. Е, идваше време, когато някой набор изчезваше от строя и всички разбираха, че се е преселил във вечните райски полета. Но мъдро приемаха съдбата. Изпиваха по една люта гроздовица, после изпяваха тъжна песен, която изстискваше по някоя сълза от очите им, но повече не си позволяваха. Не искаха да се отдават на различни емоции, щото работата тях чакаше. Утре заран пак трябваше да бъдат на линия. Пак щяха да хванат мотики и лопати, за да се преборят с тая земя. Защото не бе време за смърт. А за живот. Те бяха бъдещето. На нацията. И на своята миниатюрна планета.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        injir                                                                                                                                                        29.05.14       

Не абсурд, а пародия на абсурда в реално време !

Не е пародия. Задава се време, в което ще работим само за пенсия без пенсиониране.

Точно реализъм си е!!!
Поздраления за картината!
Б.

Всъщност 2.5 млн. пенсионери са в състояние през месец да сменят управляващите. Но и те са разноцветни и разделени. За това, ...ще кютат.

Не. Не са в състояние. Все повече стари и болни хора, които са принудени все още да работят допълнително. Това е трагично положение.

В реално време и на нашата планетка на това му казват Геноцид по европейски. Най-жалкото е, че управляващите ЛУМПЕНИ втълпяват и на младите такива, че това е ... друг път няма. Тези дъртофелници им изяждат осигуровките - за това безсрамно ниски пенсии, никакви здравни грижи или услуги /освен платени/, скъпи лекарства и консумативи /ток, вода, данъци и др/ та да мрът .... А иначе тая "демокрация" за която блеят като магарета на мост те поличическите лапачи сами са я докарали и нагласили защото като многоглавите хидри и "заслугите им са много", а не като на простите бачкачи, дето са изработили всичко онова, което те изкрадоха, за да си нагласят лъскави возила и лунсозни къщета. Само дето не искат да чуят, че и техният ред ще дойде и нищо няма да могат да си отнесат от тази планетка - пу какво комунистическо равенство !

С една дума - неуважение към възрастните граждани = геноцид.

https://www.youtube.com/watch?v=Xcn8fwepOfs

первезии към възрастните хора в Б.Г. А за доброто старо време се изопачава действителността, за да си угодят политиците заплатите. Кой ли се интересува за грижите и бедите на възрастните хора?