Но после решила да погледне и видяла горкия познат. Седял на стълбите и дзъндзъникал. Така че се смилила над него и го поканила в скромната си обител. Повикала иконома, като дрънкала със сребърната камбанка,а и поръчала нещо за хапване. Той обрал от кухнята каквото било останало, а то било доста, така че да засити глада им. След малко гостът запял. Пеел хубаво и прочувствено. Принцесата чак се просълзила и започнала да търси скритата си кърпичка. Ровела дълго в диплите, панделките и фустите на кринолиновата рокля, тъй като било трудно да се досети веднага къде бил зашит вътрешният джоб. И като си бършела очите, шумно се изсекнала, а кавалерът с червената роза / защото  на ревера му имало такава/, се направил, че нищо не бил чул. После танцували в мрака с допрени длани. А после на вратата се почукало и се показал камериерът, който предложил услугите си да почисти стаята, да избърше праха и да измие пода. А след това на таванското прозорче се появила  ухилената физиономия на Карлсон, който живеел на покрива. Той се поинтересувал от здравето й и попитал дали днес е някакъв необикновен ден, защото навън  се бил събрал целият дворцов свят. Принцесата пристъпила на открития балкон и погледнала към площада. Там всички я поздравявали със светещи светулки, които държали в шепите си, или със светещи екрани на смартфоните. Тя радостно им помахала и им изпратила въздушни целувки. А после слязла по стълбите с цялата тайфа помощници и се включила в общия хоровод. Разтворила се като водна боичка в палитрата от цветя, лица и усмивки. Друг е въпросът, че понякога тези усмивки разкривали похабени зъби или блестели с белотата на изкуствен емайл.Така на свой ред предизвиквали спомени. От сънища.