Мина дядо Коледа и замина. Подрънча със старата каруца, подрънчаха и чановете на елените и изчезнаха нанякъде. В Лапландия ли или някъде другаде, където се крият цяла година. Малки и големи си получиха подаръците. Зарадваха се истински, че някой се е погрижил за тях и не ги е забравил в звездната нощ. Похапнаха и попийнаха, а после пак похапнаха и попийнаха. И продължиха все така в същия дух. Защото храната беше доста важна за човешкото тяло. После щяха да си говорят за диети и как да намаляваш теглото си. Но засега бяха празници и хората даваха на душата. И без това цялата година им вземаха душата с много работа или с много безработица. Заради разни вируси спазваха ред и дисциплина, та чак им додяваше. Чакаха големия сняг да му се порадват като деца. Да си направят снежни човеци, да се попързалят с шейни , да отидат на ски. Изобщо чакаха зимата, а тя не идваше. Нито с виелици, нито - без.  Сякаш беше заспала дълбок зимен сън. Заедно с мечките и други горски животни. Затова населението се разхождаше навън по улиците. До кварталната бакалия, до супермаркета или до павилиончето, където продаваха вкусни катми. Можеш да си ги вземеш за вкъщи или да ги хапнеш на крак. Въобще всеки можеше да се чувства щастлив както можеше и както го чувстваше това щастие. Обикновено или необикновено. Истинско или измислено. Желано или нежелано. Нежелано ли ? Ами, да. За дамите например неочакваната бременност е нежелано щастие. За някои господа - също. Но каква радост после доставяха малките палавници. На цялата фамилия. Нали така се създаваше голямата фамилия с много деца, внуци и правнуци. Ето така човешкият род се залъгваше. С истински лъжи. За дядо Коледа.