Постинг
29.11.2008 01:14 -
Орфей и Евридика
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4165 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2009 19:27
Прочетен: 4165 Коментари: 9 Гласове:
0
Последна промяна: 26.08.2009 19:27
Екипът щеше да дойде да я прибере.Засега трябваше да поостане.Познаваше науката история.Щеше да бъде тракийка.
Щом я видя,Орфей веднага си падна по нея.И името хубаво.И момичето.Хареса веселия й нрав.Взе я за жена.Прекрасни мигове изживяха заедно.Тя бе неговата муза.Тогава се понесе славата му.Невероятна дарба! И животните даже се поспираха да го чуят.А всъщност Евридика му пееше през нощите, а той запомняше мелодията.На другия ден я разучаваше на лирата си. За всички бе невероятен талант.Тя не се сърдеше. Даже се радваше.Каква двойка бяха!Съчетание - едно на милион.Така си паснаха.Във всичко.
Лошото дойде ,когато я ухапа змията.Напусна го изведнъж.Все пак разбра,че има начин.Може да я върне.Ако не се обръща назад.Не трябва да я поглежда.Иначе всичко ще развали.
Вървеше напред,а тя подтичваше след него.Сякаш някой му внушаваше да я погледне през рамо.Внушаваше му тя.Време бе да отпътува.Екипът й беше дошъл за кратко на синята планета,която за дълго бе станала неин дом.Поживя си сред хората.Беше обичана.Беше щастлива.Колко от тези земляни могат да се похвалят с подобна равносметка?Измисли това поверие.Трябваше той някак да свиква с нейното отсъствие.И сега любимият се обърна.А тя - изчезна.Не в царството на Хадес.Замина във Вселената.Към родното място.
А Орфей дълго тъгува.Спря да свири.Нямаше я нея,която тананикаше нежни мелодии.И той се запиля надалеч.Не е вярно,че вакханките го били разкъсали,защото не им обърнал внимание.Напротив.Раздаде им сърцето си.Парченце по парченце.Но с никоя не беше същото.
Разбра.Човек е единствен и неповторим.И никой никога не може да го замени.Мястото му остава празно.Колкото и да се опитваш да забравиш.И времето не успява да заличи скъпия образ.
А колко хора проумяват това?Трябва ли да изгубиш, за да разбереш простичката истина?
На много им трябваше цял живот.На него му стигна половината.
injir
Щом я видя,Орфей веднага си падна по нея.И името хубаво.И момичето.Хареса веселия й нрав.Взе я за жена.Прекрасни мигове изживяха заедно.Тя бе неговата муза.Тогава се понесе славата му.Невероятна дарба! И животните даже се поспираха да го чуят.А всъщност Евридика му пееше през нощите, а той запомняше мелодията.На другия ден я разучаваше на лирата си. За всички бе невероятен талант.Тя не се сърдеше. Даже се радваше.Каква двойка бяха!Съчетание - едно на милион.Така си паснаха.Във всичко.
Лошото дойде ,когато я ухапа змията.Напусна го изведнъж.Все пак разбра,че има начин.Може да я върне.Ако не се обръща назад.Не трябва да я поглежда.Иначе всичко ще развали.
Вървеше напред,а тя подтичваше след него.Сякаш някой му внушаваше да я погледне през рамо.Внушаваше му тя.Време бе да отпътува.Екипът й беше дошъл за кратко на синята планета,която за дълго бе станала неин дом.Поживя си сред хората.Беше обичана.Беше щастлива.Колко от тези земляни могат да се похвалят с подобна равносметка?Измисли това поверие.Трябваше той някак да свиква с нейното отсъствие.И сега любимият се обърна.А тя - изчезна.Не в царството на Хадес.Замина във Вселената.Към родното място.
А Орфей дълго тъгува.Спря да свири.Нямаше я нея,която тананикаше нежни мелодии.И той се запиля надалеч.Не е вярно,че вакханките го били разкъсали,защото не им обърнал внимание.Напротив.Раздаде им сърцето си.Парченце по парченце.Но с никоя не беше същото.
Разбра.Човек е единствен и неповторим.И никой никога не може да го замени.Мястото му остава празно.Колкото и да се опитваш да забравиш.И времето не успява да заличи скъпия образ.
А колко хора проумяват това?Трябва ли да изгубиш, за да разбереш простичката истина?
На много им трябваше цял живот.На него му стигна половината.
injir
И горчиво. Сякаш безнадежно...
цитирайЖивотът е ценен,но хората не му се радват.Сигурно не знаят.
цитирайтова "да се радваш на живота"? В какво се изразява, що е онова, което му дава този смисъл?
цитирайКогато се събудиш сутрин и погледнеш слънчицето - да му се зарадваш.
цитирайех да, истина е, че понякога приемаме нещата за даденост...и не ги ценим...но когато ги загубим...чак тогава осъзнаваме какво сме имали...
а, и аз вече се радвам на всяко едно нещо в живота си-и на слънцето, и на звездите, и на цветята, и на птиците, и на небето...а най-вече на любимите хора.
поздравявам те!
http://www.youtube.com/watch?v=MQvGyokze54
това е една много любима песен..."Is There Anybody Listening' - "Има ли някой, който да чува..."
хубав ден!
цитирайа, и аз вече се радвам на всяко едно нещо в живота си-и на слънцето, и на звездите, и на цветята, и на птиците, и на небето...а най-вече на любимите хора.
поздравявам те!
http://www.youtube.com/watch?v=MQvGyokze54
това е една много любима песен..."Is There Anybody Listening' - "Има ли някой, който да чува..."
хубав ден!
Хубави нощи и хубави дни!
цитирайСтрахотен разказ, injir! Наистина тъжно, особено когато човекът до теб реши да си замине въпреки всичко, което си му дал... Колкото и да се радваш на живота, пак боли... Независимо каква е била причината.
цитирайМного е докосващ този разказ!!!
malkiatprintz - има и друг нюанс :)Когато са ти дали всичко,но...няма начин...трябва да заминеш! Боли..и остава таз болка завинаги.Другия има шанс да забрави,но....тоз,който е трябвало да тръгне НИКОГА! Хареса ми и разказа и твоят коментар!
А разказът не чета за първи път.Влизала съм няколко пъти в тоз блог заради него:)
цитирайmalkiatprintz - има и друг нюанс :)Когато са ти дали всичко,но...няма начин...трябва да заминеш! Боли..и остава таз болка завинаги.Другия има шанс да забрави,но....тоз,който е трябвало да тръгне НИКОГА! Хареса ми и разказа и твоят коментар!
А разказът не чета за първи път.Влизала съм няколко пъти в тоз блог заради него:)
super funny maina
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол
