Постинг
11.12.2008 00:30 -
Предметен свят
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1938 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2009 19:26
Прочетен: 1938 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 26.08.2009 19:26
Погледна я намръщено.Ама за каква се мисли тя? Не вижда ли на какво е заприличала?Кожата й набръчкана,овехтяла.Никакъв вид!Колкото и да се грижеха за нея, каквито и масла да й втриваха - променяше се.
Все още я носеха по приеми и купони.Беше универсална.
Привличаше окото.Пайетите по нея проблясваха в празничната зала.Затова правеше впечатление.Ето, и сега шеще да излиза.
Заоглежда се в огледалото.Завъртя се.Хареса се.Домакинята я бе метнала небрежно на рамото си.Тя бе нейната бутикова стара чанта.
На него му стана криво.Надяваше се,че и той ще пътува.На времето къде ли не бе. Не се спираше. Всякакви граници бе пребродил.Възлагаха му важни задачи.И се справяше.Носеше в себе си важни неща:и документи, и облекло, и подаръци. Радваше всеки.Чувстваше се полезен.Не можеха без него.Имаше място в този дом.Беше на уважение.
А напоследък го позабравиха.А, май и него ще вземат.Поставиха го в коридора. До домашните чехли. Пред огледалото.Погледна се.Не искаше да се познае.Нима това бе той? Уж бе същият. Куфар. Ама вече стар.
Въздъхна.Трябваше да признае.Времето наистина бе неумолимо.Не прощаваше. Особено на тях.Представителите на предметния свят.
injir
Все още я носеха по приеми и купони.Беше универсална.
Привличаше окото.Пайетите по нея проблясваха в празничната зала.Затова правеше впечатление.Ето, и сега шеще да излиза.
Заоглежда се в огледалото.Завъртя се.Хареса се.Домакинята я бе метнала небрежно на рамото си.Тя бе нейната бутикова стара чанта.
На него му стана криво.Надяваше се,че и той ще пътува.На времето къде ли не бе. Не се спираше. Всякакви граници бе пребродил.Възлагаха му важни задачи.И се справяше.Носеше в себе си важни неща:и документи, и облекло, и подаръци. Радваше всеки.Чувстваше се полезен.Не можеха без него.Имаше място в този дом.Беше на уважение.
А напоследък го позабравиха.А, май и него ще вземат.Поставиха го в коридора. До домашните чехли. Пред огледалото.Погледна се.Не искаше да се познае.Нима това бе той? Уж бе същият. Куфар. Ама вече стар.
Въздъхна.Трябваше да признае.Времето наистина бе неумолимо.Не прощаваше. Особено на тях.Представителите на предметния свят.
injir
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол
