Постинг
05.02.2010 10:57 -
Вълшебство
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8254 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2010 11:06
Прочетен: 8254 Коментари: 27 Гласове:
30
Последна промяна: 05.02.2010 11:06
Малката прашинка попадна в мидата. Тя бе чужда за живото тяло. Мекотелото се противеше. Тази песъчинка й пречеше. Не я искаше. Започна да отделя вещество върху нея. Трябваше да я стопи. Някак си да я изхвърли от себе си. Покриваше я. Със седеф. И мъртвото ставаше живо. Грозното се преобразяваше в красиво. Перличката растеше. Чувстваше се уютно в тази утроба. Която я превръщаше в невероятен накит. Подготвяше я за света.
... Девойката се завъртя пред огледалото. Наниз от перли разсипваха светлина по нежната шия. Сякаш бяха искри. Момичето се усмихна. Отражението й харесваше. Това ли бе тя? Онова грозно същество с шини на зъбите и прегърбена походка. Сега цялата сияеше. Досети се за една история. За грозното патенце. Всичко сякаш се повтаряше. В нейния живот. Видя жлъчните лица на деца и на възрастни. Чу техните подигравки. Ала краят на приказката бе дошъл. Знаеше. За силата на думите. Които можеха да променят. Линията на Съдбата.
Смело се отправи навън. Тази вечер й предстоеше нещо важно. Да участва във вълшебство. Щеше да се превръща. В перла. Сред човешкия свят.
injir
05.02.10
... Девойката се завъртя пред огледалото. Наниз от перли разсипваха светлина по нежната шия. Сякаш бяха искри. Момичето се усмихна. Отражението й харесваше. Това ли бе тя? Онова грозно същество с шини на зъбите и прегърбена походка. Сега цялата сияеше. Досети се за една история. За грозното патенце. Всичко сякаш се повтаряше. В нейния живот. Видя жлъчните лица на деца и на възрастни. Чу техните подигравки. Ала краят на приказката бе дошъл. Знаеше. За силата на думите. Които можеха да променят. Линията на Съдбата.
Смело се отправи навън. Тази вечер й предстоеше нещо важно. Да участва във вълшебство. Щеше да се превръща. В перла. Сред човешкия свят.
injir
05.02.10
обичам приказките-красотата и добротата побеждават.
цитирайСветът не е приказка. Но в него се превръщаш в перла.
цитирайА мидата?:)
цитирайА мидата е светът. За едни е затворен. За други е необятен.
цитирайШарен свят!
От песъчинката се ражда красотата...
А ние от красотата..Пустини!
Б.
цитирайОт песъчинката се ражда красотата...
А ние от красотата..Пустини!
Б.
Да. При нас е така. В природата е различно.
цитирайс щастлив край.Нека всеки да даде Господ да я изживее ....Нека е щастливо!
цитирайНе е приказка. Самата истина...
цитирайКак оригинално и с лекота сменяш героите! Сюжетът е един, но възпроизведен в различните ситуации. Харесва ми изказа ти!
цитирайза това вълшебство, което трансформира света от грозното в прекрасното, от мекотело в перла и това е Чудото на живота :).
И освен да ти пожелая: "Бъди перла!" :)))
цитирайИ освен да ти пожелая: "Бъди перла!" :)))
да "отглеждаш" "прашинките" за да ги преърнеш в "перли". Но...Внимавай на кого ще даваш перлите/бисерите, защото Христос ни предупреждава, че хвърлени не където трябва, има опасност да ни отвърнат със смразяващ удар - онези, които превръщат "перлите" в пясък, прах, и кал...
цитирайKak da se spasim ot ,,onezi,,...
цитирайЗнанието, и Мъдростта, и Пътя, че как, бидейки "прашинки", сме станали "перли". Това е причината "прашинките" от света да мразят така неистово "перлите" - и Знанието им, и Мъдростта им, и Пътят им...
цитирай,,Te,, mrazyat, zashtoto se strahuvat.
цитирайИмаме нужда от вълшебства...
цитирайДа. И от вълшебници...
цитирай
17.
анонимен -
Много истинско. Колко ли хора се ...
06.02.2010 01:09
06.02.2010 01:09
Много истинско. Колко ли хора се чувстват така? Дали се намират достатъчно нанизи с перли, които да ги украсят, за да могат сами да осъзнаят, че блестят със собствена светлина, която трябва да бъде видяна? Дано.
цитирайЗависи в каква мида ще попадне песъчинката:)
А някой просто си остават песъчинки...
цитирайА някой просто си остават песъчинки...
Ne sa popadnali v podhodyashtata mida...
цитирайПриветствам те, че популяризираш тази прекрасна притча, разказана от Учителят Петър Дънов. Добре си я вплела в тази завладяваща сърцето история.
Все пак би било честно да се посочи и източникът на притчата, за да не би читателите тук да си мислят, че ти си създателката и.
цитирайВсе пак би било честно да се посочи и източникът на притчата, за да не би читателите тук да си мислят, че ти си създателката и.
Аз за пръв път чувам ,че това е притча на Петър Дънов. Но човешкото познание е необятно. Като океан е. Затова е добре да споделяме знанията си. Благодаря ти!
цитирайВчера прочетох разказа, така е, болката и страданието на мидата об;ичат пясъчното зрънце и оформят перла...Подсети ме за моето
Ре/з/ка за перла
Отдавна я има.
Дълбока, протегната
по дъното на душата.
В долината,
вдълбана до болка -
с резките ръбове - брегове -
отколешнa ранa.
Не зараства.
От извора водата блика на глътки,
на блясъци.
Бавно реката в душата става плавателна.
Зрее перлата и от резката.
цитирайРе/з/ка за перла
Отдавна я има.
Дълбока, протегната
по дъното на душата.
В долината,
вдълбана до болка -
с резките ръбове - брегове -
отколешнa ранa.
Не зараства.
От извора водата блика на глътки,
на блясъци.
Бавно реката в душата става плавателна.
Зрее перлата и от резката.
Да. Явно идеята на мъдрия Дънов е докоснала много хора. Чудесно си го написала!
цитирайне съм чела Петър Дънов, майка много го уважава и чете от няколко години
стихчето просто си е житиизъм
цитирайстихчето просто си е житиизъм
Да. Нещата в живота се повтарят...
цитирайЗа да стане нещо красиво е необходимо много труд и време. Нищо нестава на магия.
Затова трябва да сме благодарни за такива създания като тази мида, които имат достатъчно търпение и воля, за да създадът нещо красиво.
цитирайЗатова трябва да сме благодарни за такива създания като тази мида, които имат достатъчно търпение и воля, за да създадът нещо красиво.
Чудесна приказка!Красотата е баграта на живота!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол