Баба Марта се пука от смях. Януари и февруари донесоха зима без зима. Поваля тук - там, натрупа по планините,а полетата останаха без бял губер. Семената не са покрити с топло одеяло. Дърветата не са украсени с пухкави къдели. Изгуби им се чарът на студените месеци. Сега ще се надява на следващите. Април обезателно ще запее химни, защото е в добра позиция. Няма как да не промени нещата в своя полза. Пролетта му е приятелка и ще се разходи с него под ръка. А после - дощло топлото. Няма студ. Няма мраз. Цветята цъфтят, клоните зеленеят, птичките пеят. Заминава си едно време и иде друго. Крачат нови надежди. Всяка убеждава, че утрето ще бъде по-хубаво от вчера. А пък вдругиден - ще бъде още по-хубаво от днес. Обещания, обещания. Чак свят ти се завива. И започваш да вярваш, а вярата крепи човека. Вярваш на хубави думи, даваш си смелост и рисуваш какви ли не чудесии, които щяли да предстоят. Другото е апатия. Тя те сграбчва в обятията си и ти шепне в ухото. Че какво чак толкоз се е променило? След зимата иде пролет. След пролетта - лято. След лятото - есен. А след есента - пак зима. Природата знае как да подреди сезоните. Ако няма ред, ще настъпи голямо объркване. По пухкавата снежна къделя, някой кос ще се скъсва да излива трели. По зелената морава ще се търкаля бяла мечка. Пингвините ще се втурнат да посещават Арктика. Дивите кози ще напуснат скалистите върхове и ще слязат в равнините, а стадата овце ще се закатерят по урвите, да видят гнездата на орлите.
        Баба Марта се пука от смях. И хич не й е до смях.