Постинг
19.04.2009 11:55 -
Чудо
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4180 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 15.04.2012 07:14
Прочетен: 4180 Коментари: 7 Гласове:
13
Последна промяна: 15.04.2012 07:14
И възкръсна... Отмести тежкия камък. И тръгна отново сред хората. Те имаха нужда от някого, който да се грижи за тях. Иначе бяха самотни.
Кой иначе ще им казва, че трябва да бъдат добри един към друг? Та те все забравяха. И се увълчваха. Един срещу друг. Сякаш не бяха човеци. А зверове. Кой щеше да им напомня, че нямат нужда от много богове, а само от един? А те се кланяха на кого ли не. И даже себе си мислеха за такива. Забравили,че са смъртни. Кой ще ги учи, че не трябва да са алчни? И да не стават предатели . За няколко сребърника. Защото човешкото им око бе ненаситно.
И сега Той вървеше. И проповядваше. Своето. И хората този път вярваха. Не го гонеха. Не го разпнаха. Защото бе станало чудо. А те вярваха в чудеса. И им трябваха. И превръщаха живота му в религия.
А после всеки, който четеше тази истинска приказка, и си мислеше друго, го отлъчваха. Наказваха. Разпъваха на кръст. Забравяха най-важното. На което ги учеше. Да имат милост. Милост. Милост към ближния. А после тичаха в храма. И плачеха. И се молеха. За прошка. Защото бяха грешни и смъртни. А Той - отдавна - не.
Възкръсваше. И поемаше по своя път. Където човеците искаха да стигнат. Но не можеха. Не бяха като него. Поне засега.
injir: na watchtowerman
Кой иначе ще им казва, че трябва да бъдат добри един към друг? Та те все забравяха. И се увълчваха. Един срещу друг. Сякаш не бяха човеци. А зверове. Кой щеше да им напомня, че нямат нужда от много богове, а само от един? А те се кланяха на кого ли не. И даже себе си мислеха за такива. Забравили,че са смъртни. Кой ще ги учи, че не трябва да са алчни? И да не стават предатели . За няколко сребърника. Защото човешкото им око бе ненаситно.
И сега Той вървеше. И проповядваше. Своето. И хората този път вярваха. Не го гонеха. Не го разпнаха. Защото бе станало чудо. А те вярваха в чудеса. И им трябваха. И превръщаха живота му в религия.
А после всеки, който четеше тази истинска приказка, и си мислеше друго, го отлъчваха. Наказваха. Разпъваха на кръст. Забравяха най-важното. На което ги учеше. Да имат милост. Милост. Милост към ближния. А после тичаха в храма. И плачеха. И се молеха. За прошка. Защото бяха грешни и смъртни. А Той - отдавна - не.
Възкръсваше. И поемаше по своя път. Където човеците искаха да стигнат. Но не можеха. Не бяха като него. Поне засега.
injir: na watchtowerman
Христос възкресе!
Светлина в душите!
цитирайСветлина в душите!
Добро за всички!
цитирайВяра,тя ни спасява!Надежда-крепи ни!Обич-най-святата!
Щастливи бъдни дни!
цитирайЩастливи бъдни дни!
Мога единствено да допълня, нещо, което постнах преди време:
В своите "Диалози", единият от които е посветен на гнева, Сенека е написал:
"Между всички тези, които виждаш в мирновременно облекло, няма никакъв мир: заради някаква дребна изгода единият тръгва да убие другия; всяка печалба е за сметка на нечия неправда; мразят късметлията, презират кутсузлията; не почитат никого, който е над тях, непоносими са за всекиго, който е под тях. Живеят като гладиаторите в техните школи: с едни и същи хора и си пият и се бият. (...) Голямата надпревара е кой-кого по поквара да надпревари; от ден на ден страстите стават все по-големи, благоприличието все по-малко; прокудено е уважението към доброто и справедливостта, и похотта се нахвърля накъдето и скимне. Незлобивостта е станала не просто рядкост – нея въобще я няма."
Въпреки това съм убеден, че промяна има; ако не всеобща, то за всекиго, който иска да я осъществи, тя става факт... :)
цитирайВ своите "Диалози", единият от които е посветен на гнева, Сенека е написал:
"Между всички тези, които виждаш в мирновременно облекло, няма никакъв мир: заради някаква дребна изгода единият тръгва да убие другия; всяка печалба е за сметка на нечия неправда; мразят късметлията, презират кутсузлията; не почитат никого, който е над тях, непоносими са за всекиго, който е под тях. Живеят като гладиаторите в техните школи: с едни и същи хора и си пият и се бият. (...) Голямата надпревара е кой-кого по поквара да надпревари; от ден на ден страстите стават все по-големи, благоприличието все по-малко; прокудено е уважението към доброто и справедливостта, и похотта се нахвърля накъдето и скимне. Незлобивостта е станала не просто рядкост – нея въобще я няма."
Въпреки това съм убеден, че промяна има; ако не всеобща, то за всекиго, който иска да я осъществи, тя става факт... :)
защото колкото и да съм оптимист, гледайки какво става около мен, само такива ми ги ражда главата:
Понякога не знам какъв е Бог,
дали изобщо още го е грижа.
Или, приседнал край пенлив поток,
лениво срещу слънцето си мижа.
И пет пари не дава, че светът
без вещата намеса се разпада.
И на греховен черен кръстопът
подготвя сам последната си клада.
Дали не е прозрял във миг един,
(това ми е кошмар натрапчив),
че е пожертвал свидния си син
за някаква псевдочовешка паплач.
И затова да не помръдва пръст
за нашите души презрени,
че нагло с него мерим ръст,
а сме съвсем обикновени...
13.01.2009г
цитирайПонякога не знам какъв е Бог,
дали изобщо още го е грижа.
Или, приседнал край пенлив поток,
лениво срещу слънцето си мижа.
И пет пари не дава, че светът
без вещата намеса се разпада.
И на греховен черен кръстопът
подготвя сам последната си клада.
Дали не е прозрял във миг един,
(това ми е кошмар натрапчив),
че е пожертвал свидния си син
за някаква псевдочовешка паплач.
И затова да не помръдва пръст
за нашите души презрени,
че нагло с него мерим ръст,
а сме съвсем обикновени...
13.01.2009г
Да. Дано съм права.
цитирайНали Бог ни е създал по свой образ и подобие!
Кризи на духа винаги е имало...и още ще има...
Но...следващото измерение не е химера!
Сърдечен поздрав!
цитирайКризи на духа винаги е имало...и още ще има...
Но...следващото измерение не е химера!
Сърдечен поздрав!
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол