Ама, беше красавица! Какво лице! Какво кръшно тяло! Очи звездици и черни череши. Коси коприна и свила. Лице бяло и мрамор. Ама, чудо и приказ! Не снемаш взор от нея! Като магнит привлича. Обръщаш се след нея. Не можеш да откъснеш ...

      ... Ах, ама тая каква е нахалница! Прави, струва, въртя опашка и му заслепи очите! Ау! Ама женен мъж! Пък свършиха ли се ергените, а? Та му разваля семейството! Мръсница! И едни очички все върти, и едни усмивчици пуска! И нали оня ...