Новата година не можеше да се оплаче. Винаги имаше ухажори около себе си. Ту Южнякът ще я споходи, ту Севернякът ще я обгърне с прегръдката си. Южнякът беше пламенен, дошъл от Средиземноморието. Нежно галеше ръцете й и я смайваше  ...

  Земята разтвори длан и от нея се изтърколи Нощта. Обви я като с топло одеяло и запя приспивна песен. Луната погледна срамежливо към тях... Бе само мъничко сърпче, с което се канеше да окоси милион звезди. Замахна с ръка и звезден прах ...