Понякога тази кула се превръщала в каюта на космически кораб. Безтегловността била почти приятна. Не се усещало къде е горе и къде - долу. Къде е таванът и къде - подът. Предметите плували из пространството и принцесата се премятала между тях като един истински акробат. Цирковото изкуство не било леко, а било много подценявано. Лесно ли е на клоуна да се смее, когато не му е до смях. Лесно ли е на ходещата по въже, като се удари случайно в железните стойки, да се усмихне на публиката, сякаш нищо не е било. Задачата на фокусника била да представя лъжата като истина. Картите за игра се премятали в ръцете му в полукръг. Цветните лентички и изкуствените цветя, които неочаквано излизали от цилиндъра му, предизвиквали възторг. Зайците, мишките и гълъбите, появяващи се от кутия или от яката му, предизвиквали всеобщо ахване. Въобще междуметията ,,ах"" и ,,ох"" били като комплимент за артиста, защото само той си знаел колко време губел, докато криел из ръкавите си малките хайванчета. Еуфорията в залата ставала особено голяма, когато на арената се появявал останалият дресиран животински свят / кончета, кучета и домашни котки, змии, игуани, еноти, лисици, таралежи и камили/, обучен  да скача, да подскача, да заляга, да се претъркулва и даже да се покланя. Като награда получавал гранулки, които изхрупвал с удоволствие. Така набирал сили за следващия коронен номер.
          А какво можела да разкаже принцесата за своите сънища? Там се разхождали непознати човеци в шлифери. Понякога те ги разгръщали и показвали своите вътрешности. Понякога принцове с приятна външност я завличали в задънени улички и я карали да слуша страшни случки. После разправяли мръсни вицове и я принуждавали и тя да им говори мръсни вицове. Понякога за закуска, обяд и вечеря й поднасяли зелен хайвер. Понякога изяждала някой и друг юмрук, защото не искала да го яде. И все търсела доброто, а то се криело зад злото. И добрата фея не изглеждала добра, защото я била приспала за толкова дълъг период. Но винаги имало Видов ден. И за хора, и за богове.